Елио Виторини
Човеци и нечовеци (25)

XXV.

Тримата мъже и старият познат на Ен-2 бяха вперили очи в него; от момента, когато той запита къде се събира военният съд, те чакаха и не сваляха поглед от него; сега за трети път се спогледаха. Котешките очи зададе въпрос:

— Не е ли по-рисковано?

— Рискът е еднакъв — отговори Ен-2. — Но е по-лесно, защото не очакват удара. Ще ги изненадаме, ще ги унищожим, а и загубите ни може би ще бъдат по-малко.

— Да — каза старият му познат.

— Как смяташ да действуваш? — попита го Котешките очи.

— Ще отидем с две коли — рече Ен-2. — Съдът ще бъде в залата на първия етаж. По двама души в кола ще бъдат достатъчни, за да държим улицата и входа, двама ще държат стълбището, а останалите ще се качим горе.

— Всичко колко хора?

— Най-много дванадесет. Не вярвам да имаме загуби преди нападението. Ако има такива, то ще ги дадем при оттеглянето.

— Да — каза отново старият познат.

Бръснатата глава изяви желание да участвува в акцията с едного от най-добрите си хора, но старият познат каза, че той иска тези две места за себе си и за един свой другар.

— Как? Ти? — викна Сивите мустаци.

— Ти, Гракх? — обади се Котешките очи.

Човекът Гракх ги спря, преди да могат да продължат.

— Това момче и аз сме стари приятели — рече той. — Искаме да си говорим за годините на нашето заточение. Нали Ен-2?

Обсъдиха техническите подробности на акцията, определиха мястото и часа на срещата за колите и се сбогуваха; започнаха да си отиват един по един.

— Ще видиш какъв другар ще доведа с мене — каза Гракх на Ен-2. — Казва се Ел Пасо.

— Ел Пасо ли?

— Испанец. Беше в моята бригада.