Елио Виторини
Човеци и нечовеци (3)

III.

Сега вървяха под ръка.

Мъжът буташе велосипеда с лявата си ръка, а с дясната притискаше жената към себе си и тя сякаш вървеше не по улицата, а в неговото сърце.

— Е, доволна ли си, че те намерих отново? — попита я той.

— Да — отговори тя. После изведнъж изразът й се промени, руменина заля лицето й. — Как се нарича една лоша жена? — запита тя.

— Една лоша жена?

— Да, жена, която спи с всеки, който й хареса.

— Нарича се по много начини.

— Кажи ми един.

— Защо?

— Защото се чувствувам такава.

— Каква се чувствуваш? — възкликна той.

— Такава, каквато се казва за една лоша жена — отговори тя.

Той силно стисна ръката й и я задържа в своята.

— Но какво искаш да кажеш?

— Не знам. Подобно нещо отдавна не бях изпитвала.

— Отдавна? Откога?

— Нямам пред вид последната ни среща — рече тя.

— Нашите срещи ли предизвикаха у тебе това чувство?

— Не, не. Цялата минала зима се виждахме и подобно нещо не съм изпитвала. И през цялата година преди това се виждахме и пак не съм се чувствувала така.

— Но все пак някога друг път си изпитвала подобно чувство.

— Веднъж преди три години. И още веднъж преди седем години.

— Значи, преди три години за последен път?

— Да, преди три години.

— Би ли ми казала какво стана тогава?

— Преди три години ли? Не, не мога.

— Не можеш? А сега същото ли е? — попита той.

— Сега е още по-силно — отвърна тя. — Никога не е било като сега. — Тя сниши глас и продължи: — Искаш ли да ме имаш? Вземи ме и да приключим случая.

— Това ли ти се иска? Да приключим въпроса?

— Не знам. Искам да бъда твоя.

— Това искам и аз.

— Тогава заведи ме някъде и ме вземи — рече тя.