Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- — Добавяне
I.
Зимата на 1944-а в Милано бе най-меката от четвърт век насам; мъгла почти нямаше, сняг — никакъв, от ноември не бе валял дъжд и от месеци не се виждаше нито едно облаче; цял ден грееше слънце. Съмнеше ли се, и слънцето изгряваше, дойдеше ли вечер — тогава залязваше. Амбулантният книжар при Порта Венеция разправяше:
— Това е най-меката зима, която сме имали от четвърт век насам. От хилядо деветстотин и осма не сме имали такава мека зима.
— От хилядо деветстотин и осма ли? — запита пазачът от паркинга за велосипеди. — Тогава не е четвърт век, а тридесет и шест години.
— Добре — рече книжарят, — значи, тази е най-меката зима, която сме имали от тридесет и шест години. От хилядо деветстотин и осма.
Бурята на събитията от месец август бе помела сергията му и той беше напуснал града. Върнал се бе при Порта Венеция едва в началото на декември, за да види това, което можеше да види: най-меката зима в Милано от 1908-а насам.
Слънцето блестеше по развалините от 1943-а, по голите дървета на Градините и по железните врати, макар да беше зимна утрин, януари.
Един човек се спря пред сергията с книги. С ръка той буташе велосипед.
— Добър ден — каза му книжарят.
— Добър ден.
— Каква зима, а!
— Каква е зимата?
— Най-меката зима, която сме имали от четвърт век насам.
Пазачът от паркинга за велосипеди се доближи.
— От четвърт век или от хилядо деветстотин и осма? — намеси се той.
— От хилядо деветстотин и осма — рече книжарят, — от хилядо деветстотин и осма.