Елио Виторини
Човеци и нечовеци (82)

LXXXII.

Горе групата гвардейци, които говореха за него, минаха в предния двор. Навън грееше слънце и не беше така студено като в незатоплените помещения.

— Като си помисля, че сте били почти приятели, а сега сте един срещу друг — каза един гвардеец.

— Защо да сме един срещу друг? — учуди се Манера.

— Как да не сте! Ти си тук, а той там.

— Как така аз тук, а той там?

— Ти си в гвардията, нали? Добре, а той е против гвардията.

— Днес времената станаха такива, че двама братя могат да се окажат един срещу друг — добави трети.

— Но ние не сме никакви братя — каза Манера.

— Това го казвам като пример, за да се разбере, че сме в гражданска война — обясни третият гвардеец.

Двамата другари на Манера продължиха да разговарят около въпроса защо една война, в която двама братя застават един срещу друг, се нарича гражданска война. Не би ли било по-правилно да я наричат нечовешка?

— Наричат я гражданска, защото не е военна — обади се четвърти.

— Как да не е военна? Какви сме ние, не сме ли военни? — рече третият гвардеец.

— Да, но тия, които са срещу нас, не са военни — каза четвъртият, — затова ги разстрелваме, защото не са военни.

Манера слушаше, но мисълта му летеше другаде. Вадеше от джобовете си кестени, един по един, белеше ги и бавно ги дъвчеше.

— Не знам — казваше той от време на време.

Не му се струваше, че той и оня Джулай могат да бъдат един срещу друг. Нима Джулай беше срещу него? Защо? И за какво? На него лично му се струваше, че разликата е една-единствена: той получава заплата, а Джулай — не получава.

— Да предположим, че трябва да разстрелят тоя Джулай — рече пети и се обърна към Манера. — И да предположим, че те определят да участвуваш в наказателния взвод.

— Именно точно това исках да кажа — рече третият.

— Защо пък мен? — викна Манера.

— Е, как ще се чувствуваш, ако трябва да го разстреляш самият ти? — каза петият.

А Манера продължаваше да дъвче:

— Абе, ако е до мене, аз не бих стрелял и срещу човек, когото не познавам.

— Никому не е приятно, докато не започне първия път — каза третият.

— Аз лично не бих се целил, бих стрелял във въздуха — намеси се първият.

— Всеки постъпва така първия път — каза третият гвардеец.

— А пък аз се целих и стрелях в целта още първия път — заяви четвъртият гвардеец.