Елио Виторини
Човеци и нечовеци (43)

XLIII.

Тогава се чу шумът на някакъв автомобил, който пристигаше, може би на два автомобила, които пристигаха заедно, и вътре нахълтаха група мъже с шмайзери. Половината от тях веднага се затичаха по стълбите. Те се втурнаха така яростно, че гвардейците пребледняха. Русите момчета, които ядяха шоколад, преустановиха играта си. Двама гвардейци от новодошлите не се качиха горе; старият гвардеец иззад масата повика единия от тях по име; а единият от двамата с черепи на баретите повика по име другия.

— Нападнаха един патрул!

— Как? Какво?

— Убиха един немски офицер!

— Какво, какво?

— Дойдохме да предупредим съда.

Русите момчета подхванаха отново играта и смехориите си, а гвардеецът с кучето продължи опитите си: „Аин, цивай…“

От горния етаж долетяха изстрели и силен тропот, сякаш някой риташе силно по тавана.

— Горе ръцете! — извика някой зад групата с кучето.

Ниският от русите момчета падна с револвера, който бе успял да изтегли от кобура, докато отиваше към застаналия настрана свой другар, друг падна, както вече стреляше, падна и гвардеецът зад масата, също и гвардеецът, който си играеше с кучето, падна и кучето, останалите побягнаха, едни по стълбите, а други, между които и ония с черепи на баретите, през един изход към двора.