Елио Виторини
Човеци и нечовеци (60)

LX.

От тях очите на тълпата слизаха към мъртвите. Те не бяха мили и грациозни. С големи, сиви крака и сериозни, сиви лица, всички те си приличаха, а по средата им лежеше старецът, сякаш им беше баща.

Защо тъкмо той бе оставен да лежи там гол?

От векове в душата на всеки човек спи един беловлас старец. Всички си спомняме за него; той е нашият праотец, който изработил ковчега — праотецът-труженик; той работил, после се напил и от векове спи гол, усмихвайки се. Очите, които се местеха от русите момчета към мъртъвците, си спомняха за него. Те гледаха голия старец и си представяха стария Ной — праотеца, легнал гол сред виното, сякаш сега бе убит самият праотец, опит от своето вино, изненадан в съня си.

Един човек от тълпата — слаб, с издълбани бузи и хлътнали очи сред тъмното лице — гледаше мъртъвците и сочеше краката им. Той сочеше техните крака и казваше на другите:

— Студено им е било, студено им е било.

Никой не му отговаряше. Самият той бе обут в домашни пантофи, а не в обувки; от време на време повдигаше крак, потъркваше го о другия и оставаше така, на един крак като птица.

— Студено, много студено им е било на краката.

В ръцете си държеше кестени. Той бе дошъл откъм булеварда с крепостната стена, тикайки своята количка, пълна с кестени: на една страна суровите, а току-що изпечените на друга — покрити с парцал. Беше стигнал до тълпата на площада и бе започнал да предлага на висок глас стоката си, дано някой си купи; но тъй като никой не купуваше, той бе оставил количката и бе отишъл да види какво става под паметника, с пълни шепи с кестени, надявайки се да привлече клиенти.

Сега се навеждаше над редицата големи, сиви крака, а ръцете му бяха все още пълни с кестени; после натика в джобовете си кестените и докосна леко палеца на крака на единия мъртвец. Това беше кракът на стареца. Той го докосна с пръст, изправи се и изгледа голия старец.

И той ли си спомни за стария праотец? Поклати глава, погледна към гвардейците, които ядяха, и русите момчета, дето си играеха, отново погледна мъртвите и погледът му пак спря на стареца. Кого му напомняше той? Собственият му баща?

После коленичи, но никой не се учуди на това. Нали всички бяха развълнувани от едно и също нещо. Нали всички искаха да покрият убития старец, за да не се гаврят повече тези младежи с неговото голо тяло.