Елио Виторини
Човеци и нечовеци (109)

CIX.

Когато работникът излезе Ен-2 забеляза, че се смрачава.

Сети се, че бе гледал как слънцето изгрява сред мъглата, а после я разтапя и остава да блести в чистото студено небе; как обгръща от небето малката му стаичка, а после как се отдръпва; цял ден бе мислил заедно с него, гледал бе в него чак до планините, бе очаквал и сега виждаше, че отново се смрачава.

Трябваше ли да се отдава значение на брътвежите на някакъв си будкаджия?

Ами ако някой го е чул? Ако хората на Черното куче бяха научили къде да намерят тоя, когото търсеха? Ако дойдеха да го арестуват?

Имаше ли това някакво значение? И какво?

Можеше ли да промени това, което той бе длъжен да стори? Да не заминава от Милано. Да остане там, където си е. Да чака.

Това, което правеше той сега, беше най-простият изход за него. Нима би могъл да постъпи иначе, дори и ако знаеше какво ще се случи?

Слънцето се скри и земята на хората остана без светлина жадуваща за отдих. Ен-2 почувствува, че има нужда само от почивка, протегна се — вече два дена не беше се протягал — и си помисли, че нощта идва, за да не мисли човек за нищо.

Отново чу да се чука на вратата.

— Здравей, командирю!

Пак беше Барка Тартаро със своя дебел глас.

— Здравей, какво става? — попита Ен-2.

— Не върви така, командирю. — Барка Тартаро поклащаше голямата си кръгла глава.

— Не върви ли? — попита Ен-2.

— Не върви така.

— Какво не върви?

— Дето не си се махнал още от Милано.

— Имам си причина да остана.

— Да останеш, за да те претрепят?

— Да остана още ден-два; а после ще тръгна с Орацио и Метастазио.

— Но те тръгват чак във вторник. Дотогава има още четири дена.

— Не може ли да почакам още четири дена?

— Няма как, командирю.

— Може, може, Барка Тартаро.

— Не може, командирю. Ако дойдеш да спиш у нас — как да е, но в тази къща не бива да оставаш.

— Все същото е, Барка. Тази или друга къща, все същото е.

— Не е същото.

— Същото е, но ако държиш, ще дойда у вас.

— Тогава да тръгваме.

— Веднага ли? Веднага не мога, ще дойда утре.

— Защо не сега?

— Сега искам да си почивам.

— И при мен можеш да почиваш. Да не си нещо болен?

— Навярно малко съм настинал.

— При мен можеш да се лекуваш.

— Благодаря ти, Барка, утре ще дойда.

— А ако тук стане опасно тъкмо тази вечер?

— Не е по-опасно от снощи, а и другаде не е по-сигурно оттук.

— Видях един техен камион на ъгъла на улицата.

— До будкаджията ли?

— Точно там.

— Виж ти! — рече Ен-2. — Точно до будкаджията ли?