Елио Виторини
Човеци и нечовеци (100)

C.

— А сега какво ще правиш? — попита я Ен-2.

— Как какво?

— Искаш да говорим, ли? Мен много не ми се говори.

— Добре, недей да говориш. Спи, щом ти се спи.

— А ти ще бдиш над мен? Благодаря ти, Лорена, но по-добре да си вървиш в къщи.

— В къщи нямам никаква работа.

— И докато решиш какво да правиш, все тука ли ще стоиш?

— Ако не ти е неприятно.

— Не ми е неприятно, но скоро започва полицейският час — рече Ен-2.

— Мога да остана тук и цялата нощ.

— Цялата нощ на стола!

— Защо не? — отвърна Лорена.

— Виж какво, Лорена — каза Ен-2, — ти си човек на място, храбра си и си хубаво момиче…

— Какво те прихваща?

— Не ме прекъсвай! Може би и по-последователна от всяка друга жена или мъж на тоя свят.

— Вярваш ли?

— Ти успяваш да правиш винаги това, което в случая е най-просто.

— Надявам се.

— Аз също бих искал да правя това, което е най-просто — рече Ен-2.

— И какво, не можеш ли? Ако искаш, ще можеш.

— Въпреки това не успявам. Дошла си при мен, седиш на стола, всичко това за тебе е просто. Нали?

— Разбира се, че е просто.

— Ако на твоето място беше друга жена, нещата щяха да бъдат прости и за двама ни. И двамата бихме могли да имаме онова, което е най-просто. Дори да се махнем от Милано.

— Не е ли проста работа да се махнеш от Милано?

— За мен не е. За теб е проста работа да имаш това, което искаш, както е съвсем просто — и да го нямаш. Дори да седиш цяла нощ на един стол, за теб е нещо обикновено.

— Съвсем обикновено.

— А за мене не е обикновено и просто дори да чакам.

— Защо?

— Защото не мога повече да чакам, Лорена.

— Тогава недей да чакаш повече.

— Наистина вече не чакам. И това е съвсем просто. Същото бе и когато се сражавах: да виждаш как другарят ти загива и да не можеш да му помогнеш, да останеш жив и да трябва отново да се сражаваш. Беше просто и го правех. Не съм ли го правил?

— Само това ни остава да правим.

— Друго не ни ли остава? Не ни ли остава нещо по-просто?

— Засега не.

— А достатъчно ли ти е да знаеш, че няма друг изход, за да продължиш? Можеш ли да продължиш?

— Мога.

— Да продължаваш все така и все така да се бориш?