Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uomini e no, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
debora (2022)
Сканиране и допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Елио Виторини

Заглавие: Човеци и нечовеци

Преводач: Божан Христов

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1972

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2

Излязла от печат: април 1972

Редактор: Виолета Даскалова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Радка Пеловска

Рецензент: Виолета Даскалова

Художник: Александър Поплилов

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730

История

  1. — Добавяне

LXIV.

При все това Берта упорито продължава да пита.

Тя стои пред седмината убити, поставени в подножието на паметника, и иска да узнае същото и от тях. Да узнае и техния отговор, сякаш не може да повярва, че е така.

Обръща се със същия въпрос към стареца, макар че той лежи гол.

„И заради тебе, дъще, и заради тебе“ — отвръща старецът.

„Ти също ли си умрял и заради мен?“

Берта не може да разбере какво става с нея, изпълва я въодушевление и озарява лицето й, но заедно с това я обзема и срам.

Тя стои пред мъртъвците, разгърнала пред тях целия си живот: всичко онова, което е смятала за сериозно, за добродетел, за дълг към света, за чест и чистота. Десет години е била скована от всичко това, сковавайки до себе си един мъж, но сега не се гордее с тези добродетели, напротив, срамува се пред мъртвите. Какво струва всичко това пред тяхното лице?

Тук, пред тях, всичко това й изглежда смешно.

Всъщност какво е било това? Наистина отначало имаше известно състрадание, а по-късно всичко останало бе измислено, за да поддържа това състрадание. Или пък тук имаше нещо друго? Страх да не се покаже лоша, страх да прояви смелост, упоритост в този страх, упорито желание да остане свързана, примирена, да не се бори.

И тя наричаше истина това, което не желаеше; доброта — това, което не желаеше; дълг към света — това, което не желаеше; целомъдрие — само това, което не желаеше. Сега прозря всичко пред лицето на тези мъртъвци, които бяха умрели, за да бъде животът по-смислен.

Това, заради което бяха умрели те, и онова, заради което бе живяла тя, нямаха нищо общо помежду си. И все пак те казват, че са умрели и заради нея? Защо и заради нея?

Това я въодушевява и същевременно я плаши.

Тя не може да понесе техния поглед. Как би могла да поеме и върху себе си тяхната смърт? Какво би трябвало да направи, за да бъде достойна за тяхната саможертва?

„И заради мене ли?“ — пита отново тя.

Ала те всички отвръщат все едно и също: разбира се, че и заради нея. „Заради всички хора на света“ — казват те.

И какво желаят?

Животът на хората да стане по-смислен. И всеки човек да бъде свободен, за да направи живота по-смислен.

А какво трябва да направи всеки, за да бъде животът по-смислен? Да се освободи, да бъде свободен?

И тя ли? И тя също ли?

Искат и тя да съумее да се освободи.

Берта се въодушевява, че те желаят това, и лицето й засиява.