Елио Виторини
Човеци и нечовеци (41)

XLI.

Под каската лицето на германеца беше сиво. Той протегна ръка, взе от земята най-близкото късче хляб и го постави на муцуната на кучето. После изкомандува:

— Ein, zwei, drei, vier, fünf!

При „fünf“ кучето тръсна глава, подхвърли във въздуха малкото късче хляб, което бе поставено на муцуната му, улови го с уста, глътна го и отново се загледа в господаря си.

— Ой! — възкликна гвардеецът и запита: — Мога ли да опитам и аз?

Той взе от земята по-голямото от двете парчета сирене, които бе хвърлил на кучето, постави го плахо на муцуната му и започна да повтаря:

— Ай, вай, драй… — Спря изведнъж и попита: — Ами после как беше?

Сиволикият германец взе сиренето от муцуната на кучето, разпери ръка срещу гвардееца и преброи на петте си пръста:

— Ein, zwei, drei, vier, fünf! — После добави: — Да брои, да брои заедно с аз.

— Добре — отвърна гвардеецът, като повтори: — Ja.

Германецът хвана палеца си и рече:

— Ein.

— Ай — произнесе гвардеецът.

— Ein, ein — повтори немецът.

— Ja — каза гвардеецът. — Аин.

Немецът докосна показалеца си:

— Zwei.

— Вай — рече гвардеецът.

— Zwei — повтори германецът. — Z-wei!

— Цивай — каза гвардеецът.

— Drei — отброи немецът.

— Драй — повтори гвардеецът.

— Vier.

— Фир.

— Fünf — продължи немецът.

— Филюф — рече гвардеецът.

— Fünf, fünf — повтори немецът и отново преброи на пръсти: — Ein, zwei, drei, vier, fünf.

Гвардеецът този път не повтори след него.

— Разбрах. Ja. Разбрах — заяви той.

Германецът му подаде парчето сирене, което държеше в ръка.

— Versuch’s einmal. Да опита ти.

Гвардеецът изгледа победоносно другарите си, които го бяха заобиколили, и постави парчето сирене върху муцуната на кучето.

— Ай — произнесе той. — Аин, цивай, драй, фир, фюф.