Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uomini e no, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
debora (2022)
Сканиране и допълнителна корекция
Karel (2022)

Издание:

Автор: Елио Виторини

Заглавие: Човеци и нечовеци

Преводач: Божан Христов

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1972

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2

Излязла от печат: април 1972

Редактор: Виолета Даскалова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Радка Пеловска

Рецензент: Виолета Даскалова

Художник: Александър Поплилов

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730

История

  1. — Добавяне

CXII.

Гледаше нощта зад стъклата на прозореца, защото щорите не бяха спуснати, и чу вратата бавно да се отваря.

— Пак ли? Сега пък кой е? — рече той.

— Шшшт — рече тоя, дето влезе. — Господине — произнесе той шепнешком.

— Оставете ме на мира!

— Не, другарю, те дойдоха. Трябва да ме извиниш, но те дойдоха.

— Кои те?

— Хората на Черното куче.

— И какво искат?

— Дойдоха и вече заградиха квартала.

— И какво ще правят? Хайде, иди да спиш, другарю.

— Може да се избяга по покривите.

— Бягай тогава — рече Ен-2.

— Прощавай, братле, но аз говоря за теб.

— Аз нямам нужда.

— Как да нямаш! Казах ти, че идват.

— И какво могат да ми сторят? Нека дойдат.

— Братле, всички, които живеят в къщата, бягат.

— По-добре, братле, ще спя на тихо.

Сега Ен-2 сам не знаеше какво искаше да каже. Наистина ли искаше да каже, че ще спи по-добре?

Нямаше нищо по-просто от това човек да загине. Всички загиваха. Не бе ли загинал и Син божи? Същата сутрин му беше идвал на гости, а после бе загинал. Лесно беше човек да загине, нямаше нищо по-просто от това.

Друго, съвсем просто нещо искаше той — да дойде Берта. Това му желание беше по-силно, отколкото да спи или да загине. Може би много по-силно, но и още по-просто.

Ала Берта не идваше. Какво би могъл да стори той, след като тя не идваше? Самият факт, че не идваше, означаваше, че не може да дойде, че никога нямаше да дойде или че щеше да идва и да си отива както винаги; това означаваше, че е излишно той да чака, излишно е да бяга, излишно е да се опитва да спаси живота си, да не загива.

— Чуваш ли го? — попита работникът.

Той чу някакъв глас. Та заради този глас ли той трябваше да напусне стаята си, да побегне по покривите, да отиде другаде и да започне пак отново?

— Идва самият той, Черното куче — рече работникът.

Гласът кънтеше над града.

— Нека дойде — каза Ен-2.

— Значи си намислил нещо, за което се досещам — рече работникът.

— За какво се досещаш?

— Знаеш за какво, щом си решил да го направиш.

— А ако не знам? Кажи ми го ти.

— Да убиеш Черното куче.