Елио Виторини
Човеци и нечовеци (31)

XXXI.

— И заради това, че скоро искам да се женя — каза Орацио.

— Какво, какво? — попита Гракх.

— Има едно момиче, за което искам да се оженя.

— Захванал си се с борбата, защото искаш да се ожениш за някакво момиче, така ли?

— Не казвам това — добави Орацио, — но отдавна искам да се оженя за нея. Да се свършва всичко, та по-скоро да се оженим.

— И заради това си се включил в борбата, така ли?

— Не казвам това, кой казва това?

— Добре, обясни ми тогава, какво искаш да кажеш?

— Казвам, че колкото по-скоро се свърши всичко, толкова по-добре.

— Аха, разбирам — рече Гракх.

Той беше любопитен да разбере тези хора, винаги ги разпитваше, но не успяваше да стигне до първопричината на техните подбуди. Извади в тъмното на колата цигари и предложи на Орацио.

— Искаш ли да запалиш?

— И още как! А за Метастазио ще има ли една?

— Ще има и за него.

Орацио отвори вратичката и викна към другата кола:

— Хей, Метастазио!

Метастазио надникна от своята кола:

— Какво има?

— Ще запалиш ли една? — попита го Орацио.

Метастазио дръпна главата си навътре.

— Хей, Метастазио! — викна отново Орацио.

— Не се будалкай! — отвърна Метастазио от колата.

— Не ни вярва — каза Орацио на Гракх.

— Говоря ти сериозно — извика му Орацио развеселен, след което се обърна към Гракх: — За един ден си свършваме дажбата и през другите дни от седмицата оставаме без цигари.

Той стана и слезе от колата.

— Не ни вярва — рече пак. После, с цигарите на Гракх в ръка, тръгна към колата на Метастазио.

— Хей, Метастазио!