Елио Виторини
Човеци и нечовеци (27)

XXVII.

Четиримата, които чакаха в къщата до градското укрепление, седяха около една маса и пиеха вино.

Тук беше квартирата на единия от тях. Състоеше се от малката стаичка, в която седяха, и от друга една, където една жена седеше на тъмно в леглото до три заспали дечица.

Единият от мъжете, дребен и закръглен в лицето, раменете и ръцете, с дебели пръсти, се обърна към домакина:

— Как може, ето това не мога да разбера, как може да мъкнеш след себе си във всички твои скривалища жена си и децата си.

— Ти какво казваш? — рече домакинът. — Че е по-добре да не ги мъкна?

— Не казвам, че е по-добре, Кориолане — продължи дребният и закръглен мъж. — Не казвам дали е по-добре или по-зле. Казвам, че не може, че е абсолютно нередно. И командирът ти каза същото, нали?

— Аз не мога да разбера защо ще е по-добре да не ги водя с мене — каза Кориолан. — Защо да е по-добре, Мамбрино?

— Дявол да го вземе! — възкликна Мамбрино. — От три месеца работи с нас и още не може да проумее някои неща. Кажи, кой от нас живее със семейството си? Аз? Или някой друг? Всички сме оставили семействата си.

— Лесно е за ергените — каза Кориолан. — Но когато човек има жена, как да я остави, Мамбрино?

— Да не би всички около нас да са ергени. Само ти ли си женен, Кориолане?

— Командирът е ерген, Метастазио и Орацио са ергени, Дзама е ерген, Фопа е ерген. Син божи и той — отвърна Кориолан.

— Но Сципион не е ерген, така ли е? И той си има жена, другарка, ама не живее с нея. А тук присъствуващият Барка Тартаро? Ерген ли си, Барка Тартаро? Кажи му го ти. Нямаш ли си другарка, нямаш ли и ти семейство?

Барка Тартаро беше най-възрастният от тримата, взели участие в акцията от предишния ден, и единственият от тях, който сега трябваше да участвува в новата.

— Имам — рече той.

— Има, и ти знаеш, че има — каза Мамбрино. — Знаеш, че мнозина от нас имат семейства, имат жена…

— И аз имам другарка — каза неочаквано четвъртият.

— Виждаш ли? — викна Мамбрино. — И Пико Студента има другарка. Мнозина сме, дето си имаме другарки.

— И командирът може би си има другарка — продължи Пико Студента.

— Чуваш ли какво казва Пико Студента? — рече Мамбрино. — И командирът може би си има другарка.

— Може би — рече Пико Студента. — Кой може да се закълне, че няма? Ние не знаем нищо за командира. Той е най-възрастен измежду нас, може би има три-четири деца, може би има голямо семейство.

— Чуваш ли? — запита го пак Мамбрино. — Всички си имаме другарки, всички си имаме семейства. Ама никой не живее със семейството си. Кажи му бе, Барка Тартаро, ти живееш ли при семейството си?

Барка Тартаро остави празната си чаша.

— Не — отвърна той.

Кориолан гледаше чашите и размазваше с пръст разлятото вино по масата. После напълни отново чашата на Барка Тартаро и каза:

— Все пак на мен ще ми бъде тежко без семейството ми.

— Господи! — викна Мамбрино. — Щяло да му бъде тежко без семейството! — И зачака отговор от всички наоколо.

— Какво си мисли той? Да не е нещо повече от другите? Да не би на другите да не им е тежко? — викна пак Мамбрино.

После се обърна към Барка Тартаро:

— Кажи му бе, Барка Тартаро! На теб не ти ли е тежко без семейство?

Барка Тартаро отново остави чашата си празна.

— Ама че говедо! — викна той.

— Ама аз… — рече Кориолан и отново напълни чашата на Барка. — Аз отде да знам.