Елио Виторини
Човеци и нечовеци (47)

XLVII.

Селва се размърда, мина зад масата и погледна дали водата е завряла.

— Надявах се, че си неговата другарка — каза тя и преди още другата да отговори, продължи: — Един мъж трябва да си има другарка, още повече, ако е от нашите. Трябва да е щастлив. Как ще разбере какво е нужно на хората, ако самият той не е щастлив? Ние затова се борим, за да бъдат щастливи хората.

Обърна се, облегна се на масата с ръце и каза:

— Разбираш ли какво ти казвам?

— Не е трудно за разбиране — отговори Берта.

— Не е трудно — продължи Селва. — Един човек, който се бори, за да бъдат хората щастливи, трябва да знае всичко, което им е нужно, за да са щастливи. И трябва да си има другарка, да е щастлив с другарката си.

— Той няма ли си другарка? — запита Берта.

Селва отново погледна дали водата ври.

— Мен ли питаш? Надявах се, че си ти… никога не съм знаяла дали си има другарка.

Обиколи масата с чайника и чашите в ръце.

— Когато те видях, веднага си помислих, че ти сигурно си неговата другарка. Ти си точно такава, каквато мисля, че на него би му харесала… Но ти — попита я тя — вярваш ли ми това, което ти казвам?

— Защо да не ти вярвам? — възрази Берта.

— Ако бях млада, можех да бъда негова другарка — продължи Селва, — но сега бих могла да съм му майка. И щом те видях, реших, че това си ти.

— И аз съм по-стара от него.

— Няма значение, не си стара като мене, значи, би могла да му бъдеш жена.

— Но аз вече съм жена на друг.

Чертите на нежното лице на Селва се изостриха.

— Странно ми звучи да го чуя от твоите уста.

— Въпреки това е истина.

— Но ти наистина ли си негова?

— Не знам — отговори Берта. — Впрочем какво значи да съм негова? За това има много начини.

— Не вярвам — отвърна Селва.

— Един ли е само начинът да принадлежиш някому?

— Истинският е само един.

— Без значение ли е, когато човек иска да бъде добър с някого?

— Затова ли продължаваш да си му жена?

— Не знам, може би затова.

— Ужасно е да живееш в един дом и да си внушаваш, че е твой само защото искаш да си добра.

Берта не отговори.

Права ли беше Селва? Тя нямаше дом, нямаше нищо, освен един призрак. Лягаше в леглото, но не можеше да заспи… и за да бъде добра, приемаше, че има всичко, приемаше дори, че е съпруга на един мъж.

Истина ли казваше Селва?