Елио Виторини
Човеци и нечовеци (19)

XIX.

— Нищо ли нямаш отдолу? — попита я той.

— Как да нямам — отговори Лорена, — имам гащета.

Ен-2 се повдигна на лакът, за да види по-добре.

— Имаш ли? Струва ми се, че нямаш.

— Все пак имам. Аз най-добре знам това.

— Аз пък оттук стигам с поглед чак до душата ти.

Лорена погледна между краката си, под роклята.

— Виждаш бедрата ми. Нищо друго.

Тя разтвори още повече краката си, наведе глава и се погледна отново, после прокара ръка по гащетата си.

— Безсрамница — каза й Ен-2.

— Защо, не знаеш ли как изглежда жената? — попита го Лорена.

Ен-2 кръстоса ръце под главата си.

— От години не съм докосвал жена — каза той.

— Какво? — попита Лорена. — От години не си се докосвал до жена? — И за момент престана да кърпи. — Как така?

Сега Ен-2 гледаше в тавана, отпуснал глава на възглавницата. Броеше годините, мислеше за живота си през всичкото това време. Кога се бе докоснал последен път до жена?

— Не знам — каза той. После изведнъж попита: — А ти, Лорена, имаш ли си другар, някой мъж?

— Аз ли? Не, нямам — отвърна Лорена.

— Искаш да кажеш, че никога не си имала?

— Едно време имах — отговори Лорена.

— Да не би да ти е неприятно, че ти говоря за тия неща?

— Не, не ми е неприятно — рече Лорена.

Тя кърпеше, а човекът Ен-2 я гледаше.

— Мислиш ли, че не може без жена? — каза той и добави: — Може, но човек не знае дали е все още мъж.

Надигна се да седне в леглото.

— Дявол го взел — възкликна той, — би ме било яд, ако разбера, че вече не съм мъж.

— Защо да не си? Нямаш такъв вид — каза Лорена.

— Така ли? Вярваш, че съм още мъж?

— Да, вярвам — отвърна Лорена.