Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- — Добавяне
XXXVII.
Колите минаха покрай крепостната стена, която води от Порта Романа до Порта Виджентина, и прибраха останалите четирима, които чакаха в квартирата на Кориолан. След това се разделиха. Едната кола тръгна към Порта Лудовика и после се изкачи по булевард Италия направо към квартала, където живееше новият председател на съда, между площад Мисори и Порта Витория. Другата, отделяйки се веднага от крепостната стена, тръгна по второстепенни улички към булеварда на Порта Витория.
Неподвижни в лунната нощ, стояха подсилени патрули по всички ъгли на улиците, които от вътрешния кръг на центъра водят извън града, между Порта Венеция и Порта Романа; а малко преди полунощ започнаха да минават начесто коли и камиони покрай патрулите, които говореха на висок глас, пушеха, смееха се, от време на време стреляха във въздуха или си подвикваха от една улица в друга: „Хей, Гордини!“ — „Хей, Лунарди!“ — „Шмид, чуваш ли?“ — „Ало, Римершмид?“ — както се търсят кучета през студените зимни нощи с ясна луна.
В многото отделения за политически затворници на затвора „Сан Виторе“ всички задържани бяха будни, знаеха, че съдът се събира, за да избере измежду тях четиридесет човека, които ще бъдат откарани на игрището „Арена“ и разстреляни преди зазоряване. Те се заслушваха в ония далечни шумове и гледаха през прозорците студената светлина на луната.
А отвън се чуваха гласове:
— Три!
— Пет!
— Четири!
— Девет!
— Седем!
— Девет!
— Четири!
— Седем!
— Девет!
Във вътрешния двор на затвора „Сан Виторе“, на луна, войниците играеха на мора[1]. Откъм ларго Аугусто, от другата страна на града, към Порта Витория други гласове почнаха да повтарят същите числа.
— Така ясно се вижда, че човек може да чете вестник — каза някой.
— И на карти може да се играе — обади се друг.
— По-добре на зарове — каза трети.
— Има ли някой тесте карти или чифт зарове? — попита първият.
— Да играем на мора — предложи четвърти.
Приклекнаха с опрени на колената ръце и започнаха да разтварят пръсти и да броят:
— Пет!
— Четири!
— Девет!
— Четири!
— Пет!
— Девет!
— Седем!
— Девет!