Саймън Тойн
Ключът (96)

96.

Атанасий седеше в личната баня на игумена с гръб към вратата и с лице, озарено от светлината на мобилния телефон. Отвън долиташе гласът на брат Тома, който разговаряше с Малахия, за да отвлече вниманието му, докато Атанасий изпълни задачата си.

Атанасий отвори съобщението и отново натисна „изпрати“. Този път не получи съобщение за грешка. Въпреки това изчака дисплеят да потъмнее и после го докосна пак, за да се увери, че всичко е наред. Отново се появи началният екран със снимката на Огледалното пророчество. Откакто Гейбриъл му го бе показал в сумрака на костницата, Атанасий непрекъснато разсъждаваше върху възможното значение на последните няколко реда.

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние

Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и

Чума ще връхлети, за да бележи края на дните

Чума.

Така братът градинар бе нарекъл болестта, когато тя бе връхлетяла дърветата. А сега нещо подобно витаеше из коридорите на планината и поваляше хората. Ами земетресението, разтърсило планината? Не означаваше ли то, че земята е започнала да се разцепва?

Всичко навеждаше на мисълта, че пророчеството е вярно, което означаваше, че единственият начин да се спре разпространението на заразата е да се помогне на момичето да намери пътя към дома си, към Едем. Въпреки това брат Драган бе убеден, че единствено връщането на Тайнството в параклиса ще изцери планината. И се опитваше да върне момичето тук. Може би тъкмо той бе драконът, споменат в пророчеството, и не друг огън, а този на религиозния му фанатизъм трябваше да бъде угасен. Трябваше да поговори с него. Може би ако му покажеше Огледалното пророчество, щеше да го убеди в съдържащата се в него мъдрост.

Атанасий излезе от банята и буквално затича към бюрото на игумена.

— Трябва да говорим с Драган — заяви той и отвори горното чекмедже, където старият игумен държеше ключовете за Забранените стълби. — Мисля, че зная как да се справим със заразата.

Игуменът бе един от двамата в Цитаделата, които имаха право да преминават както през най-горната, забранена част от планината, запазена единствено за sancti, така и през долната, в която живееха обикновените членове на братството. Единственият друг монах, който се ползваше с тази привилегия, бе прелатът. Драган се бе озовал в забранената част, използвайки стълбището на прелата. Атанасий възнамеряваше да направи същото, но по стълбището на игумена. Грабна ключовете и тръгна към спалнята.

По-голямата част от нея бе заета от огромно дървено легло, драпирано с дебели платове, за да топлят абата. Единственото друго нещо в стаята бе големият гоблен със знака Тау, избродиран със зелени конци. Атанасий го отметна встрани и застана пред скритата в стената врата.

— Какво правиш? — извика подире му Малахия. — Нямаш право да отваряш тази врата!

Атанасий се обърна към него и му отвърна с цялото разочарование и напрежение, трупани през последните няколко седмици:

— Какво значение има? Сам видя, че там няма нищо! Каквато и да е била тайната, определяла миналото ни, вече я няма! Ще е глупаво да обречем и бъдещето си на нея! Брат Драган се е вкопчил в една мечта, която е толкова опасна, че може да погуби всички ни! — И Атанасий завъртя ключа в ключалката и прекрачи прага. — Трябва да го намеря и да го убедя, че трябва да остави тази мечта в името на всеобщото ни добруване.

Малахия тръгна към него, но Атанасий затръшна вратата и я заключи, така че никой да не може да го последва и да го спре.