Саймън Тойн
Ключът (79)

79.

Силните ветрове над Атлантика брулеха белия гълъб, изрисуван върху опашката на транспортния DC-9. Самолетът изпревари разписанието си и кацна на международното летище в Газиантеп в два часа и петдесет минути.

В три часа и три минути до самолета спря товарна платформа, на която качиха сандък с приблизителните размери на ковчег. Качи се и едър рус мъж с черни дрехи, който постави длан върху сандъка, сякаш се намираше в съдебна зала и полагаше клетва върху огромна Библия. Платформата спусна ковчега и мъжа до товарния микробус, чиито врати вече зееха отворени, а ключът бе поставен в контакта. Мъжът сам избута сандъка от платформата в микробуса, затръшна вратите и седна зад волана. Завъртя ключа и роботизираният глас на сателитната навигация започна да го упътва по предварително зададения маршрут. След четири минути мъжът изкара микробуса от контролно-пропускателния пункт и пое по страничния път, който обикаляше летището. Той го отведе до главния път, който прекосяваше планините, за да стигне до град Руин.

Мина без проблеми планинския проход и навлезе в покрайнините на града точно в три и половина. Гласът от арматурното табло го насочи към широкия Източен булевард, а оттам по околовръстния път, който заобикаляше Стария град и навлизаше в североизточната му част, известна като Сенчестия квартал, понеже лежеше в сянката на планината. След девет минути стигна до крайната точка на своето пътуване.

Дик вкара микробуса в склада, построен досами старата крепостна стена, спря до една рампа и изключи двигателя. Достъпът на по-тежки превозни средства в Стария град бе забранен, затова хранителните продукти и стоките, необходими за всекидневната дейност на кафенетата и магазините за сувенири, се превозваха със зъбчата железница. Фуникулерът, който приличаше на голямо и бавно увеселително влакче, минаваше директно през крепостната стена, след което навлизаше в подземен каменен тунел, в който пълзеше към върха на хълма, за да стигне до главния склад в Стария град.

След като се увери, че наоколо няма някой, Дик слезе от шофьорската седалка, взе количка за палети и отвори задните врати на микробуса. Издърпа сандъка и го откара с количката до самотния товарен вагон с отворена странична врата, който го очакваше пред входа на тунела. Качи сандъка в него, седна в кабинката в задната част на вагона и отвори съобщението в телефона си, за да прочете отново получените инструкции.

Вдигна капака на пулта за управление и натисна последния от трите червени бутона. Вагонът пое бавно-бавно, теглен по релсите от желязна верига и зъбни колела, но заради пневматичните гуми и електрическия двигател не издаваше никакъв шум, който да наруши нощната тишина. Навлезе в сумрачния тунел и започна да се изкачва. Целта му бе третата и последна спирка, разположена на самия връх на Стария град до улицата, която заобикаляше основите на Цитаделата.

Беше три часът и четирийсет и една минута.

Драган спря до грубо издяланата стена на Пещерата на даровете и погледна надолу през отвора. Приличаше на опърпана хищна птица, която дебне плячката си. Не забеляза никакво движение по озарените от натриеви лампи улици на Стария град, проснали се в подножието на Цитаделата като яркожълт килим.

Усети как нощният студ се прокрадва в изнемощялата му плът, но усети и още нещо, което му напомни за първия полъх на предстоящия дъжд, донесен от пролетния вятър, или за първите лъчи на слънцето, надзърнало иззад студените облаци, за да го стопли. Както океаните и моретата реагираха на лунното притегляне, така и клетките на тялото му реагираха на приближаването на Тайнството.

Скоро То щеше да се върне, да изпълни планината с пречистващата си сила, да огрее тялото му и да възстанови здравето на жалкото създание, в което се бе превърнал.

Двама пазачи с червени раса стояха до големия дървен рудан на повдигащия механизъм. Той бе надделял над страховете им, възползвайки се от амбицията им с обещанието да ги издигне до sancti в замяна на помощта им.

„Върнете Тайнството — бе им казал — и всичко ще се върне постарому.“

Това се отнасяше до Цитаделата, до sancti и… до самия него.