Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Key, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Ключът
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 11.11.2013
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-440-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5207
История
- — Добавяне
110.
Хайд също го видя през прозореца на пилотската врата — гореше в пустинята под тях и я озаряваше като подранил изгрев.
„По дяволите — помисли си. — Успяха!“
Обади се по радиостанцията и успя да се свърже с ръководителя на сондажите.
— Успяхме да пробием скален пласт, който се оказа, че е покривал находището — възкликна той възбудено. — Огромно е! В момента тестваме кладенеца, затова горим газ. Данните, с които разполагаме засега, са смайващи. Петролът е изключително качествен, с много ниско съдържание на сяра. Под краката ни лежи цял океан от петрол! Никога не съм виждал нещо подобно. Пробихме толкова дълбока дупка, че сигурно поставихме световен рекорд, и на дъното й открихме толкова петрол, че нищо чудно находището също да постави световен рекорд!
Докато го слушаше, Хайд започна да изчислява наум своя дял от печалбата и нещата, които щеше да направи с него. Щеше да се върне в Остин и да мине покрай стария си дом с някоя лъскава кола, така че Уанда да разбере, че го е зарязала миг преди той да удари джакпота. Бе заложил всичко на черно и бе спечелил, но не на завъртането на някоя рулетка, а на завъртането на една петролна сонда.
Закръжиха над мястото на сондажа, като избягваха топлия въздух, отделян от горящия газ, и се насочиха към площадката за кацане. Минута по-късно плазовете докоснаха земята. Хайд скочи от мястото си и отвори страничната врата, за да започне прехвърлянето на пленниците. Искаше да приключи колкото се може по-бързо, за да съсредоточи цялото си внимание върху начина, по който щеше да похарчи парите си.
Лив бе парализирана от страх. През прозореца виждаше звяра, който я очакваше: огромен и демоничен. Вратата на хеликоптера се отвори рязко и тя усети горещината, която бълваше звярът, чу рева, който надаваше. Звярът я викаше, искаше тя да отиде по-бързо при него.
— Слизай! — извика въоръженият пазач.
Първи слезе Джон Ман, последван от Гейбриъл. Лив остана на място, вцепенена от страх. Гейбриъл се обърна и я погледна. Застана в очертанията на вратата по абсолютно същия начин, по който бе застанал и в съня й миг преди пламъците да го погълнат. Този спомен й се стори толкова реален в обърканото й съзнание, че тя скочи напред, за да го спаси от дракона, връхлетя върху него и го събори на земята. Сега вече бе навън, лежеше просната върху Гейбриъл, който бе паднал върху бетонната площадка. Лив усещаше горещината върху гърба си, представяше си как звярът я наблюдава и поема дъх, за да избълва огън, който да погълне и двамата. Нямаше нищо против самата тя да загине, животът й бездруго бе към края си, но Гейбриъл заслужаваше да живее.
Тя се надигна от него, олюля се върху бетона, за да привлече огъня само върху себе си и да накара дракона да пощади Гейбриъл. Изправи се и се обърна с лице към звяра. Отстъпи неуверено назад, водена от инстинктивно желание да побегне. Единият й крак, стъпил на самия ръб на хеликоптерната площадка, докосна изпепелената от слънцето пустиня. Погледът на Лив се замъгли и като че ли всичко пред очите й започна да се движи в забавен кадър.
Изчезнаха всички звуци.
Освен един.
Шепотът.
Той се надигаше вътре в нея.
Онова плътно и тежко нещо, което носеше в себе си, започна да се изправя, започна да расте. Ставаше все по-тежко и я притегляше към земята. Където и да стъпеше, усещаше земята като жива. Сега бе паднала на колене, смазана от огромната тежест на създанието, което носеше. Шепотът я обгърна цялата, връхлетя я като ураган или като пълноводна река след пролетното топене на снеговете. Където и да стъпеше, усещаше как от нея се излива нещо, което преминава в земята и облекчава болката. Тя падна напред така, че всяка частица от нея да докосне пръстта. Ефектът бе незабавен. Сякаш се отприщи бент. Онова нещо се изля от нея и напои земята. И докато то изтичаше, тя чу нещо друго, тих тътен, който сякаш се надигаше, за да го посрещне.
В следващия миг земята започна да се тресе.
В първия момент Лив реши, че причината за това е звярът, чиито стъпки разтърсват земята. Обърна се и го видя надвесен над нея, отворената му паст продължаваше да бълва пламъци. На дългата му шия имаше някакъв знак, някакво лого с изображението на петролна сонда над червената линия на земята. Ужасената Лив го възприе за обърнато Тау. Високо някъде на платформата прозвуча пронизителна сирена и кошмарното видение от съня й доби завършен вид.
Знаеше какво ще последва — пламъците. Очакваше да я погълнат, докато земята под нея започваше да се тресе все по-силно и по-силно.
От дълбините на драконовото туловище долетя измъчен стон, преминал в писък, наподобяващ скърцането на метал, който променя формата си. Шумът се усили, пламъкът замъждука и угасна, а на мястото му се появи облак пара. Сетне и парата изчезна, прогонена от вода, избила под такова налягане, че се издигна високо над лагера и се разпръсна на ситни капчици, които заваляха като дъжд.
Хранилищата, превърнати вече в езера от гъст черен петрол, започнаха да врят и кипят и изгнилите преди милиони години гори започнаха да се избистрят и да се превръщат в нещо много по-чисто. Дори хеликоптерът, кацнал на бетонната площадка с работещ двигател, се разтърси и замря, когато течността в резервоарите му се превърна във вода.
Лив вдигна поглед към водната струя, която излизаше от устата на дракона, и си припомни думите от пророчеството:
Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта
И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние
Беше успяла.
Шепотът я напусна така бързо, както се бе появил, потъна в земята и се завърна в дома, който някога бе напуснал. Лив се строполи върху прашната земя и изгуби съзнание.