Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Key, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Ключът
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 11.11.2013
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-440-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5207
История
- — Добавяне
50.
Дик си проправи път до началото на опашката, събрала се на таксиметровата стоянка, и разказа на шофьора една набързо скалъпена история за това как приятелят му бил арестуван. Таксиметровият шофьор притежаваше доста оскъдни познания по английски, но все пак схвана достатъчно и последва полицейския автомобил на безопасно разстояние. Дик поглеждаше от време на време, за да се увери, че не са изгубили патрулката от поглед, а междувременно пишеше имейл, с който да докладва случилото се до момента. От досието на момичето бе научил, че е работило като криминален репортер, затова предположи, че негов познат е дошъл да го вземе от летището. Едва ли ставаше въпрос за официална охрана, нещата бяха протекли прекалено лежерно за целта. Вероятно това бе приятелят на момичето. В такъв случай жалко за него. Дик трябваше да се придържа към графика си и всеки, който се изпречеше на пътя му, щеше да попадне в графа „случайни жертви“. Дик се надяваше, че който и да е дошъл да вземе Лив, ще я отведе на някое тихо и спокойно местенце — в идеалния случай къща с мазе.
Довърши имейла и го прочете, за да се увери, че не е пропуснал някоя важна подробност. Добави и снимката на корицата на книгата, която момичето бе чело в самолета. Тя можеше да няма никакво значение, но друг щеше да прецени това. Накрая, след като остана доволен от прочетеното, Дик натисна „изпрати“ и не откъсна поглед от телефона, докато не се увери, че съобщението е изпратено.
Полицейският автомобил отпред пое по магистралата „Маккартър“. По това време на нощта нямаше много движение, затова проследяването му се оказа доста лесно. Дик каза на шофьора да изостане още малко. След два-три километра стоповете на патрулката присветнаха и колата напусна магистралата. Таксиметровият шофьор понечи да ускори, но Дик го спря. Видя, че полицейската кола се насочва към Айрънбаунд, едно от предградията на Нюарк, и си спомни нещо от досието на момичето, което му помогна да определи къде точно отива то.
— Добре дошла у дома — прошепна той съвсем тихо. — Добре дошла у дома.