Саймън Тойн
Ключът (31)

31.

Докато Аркадиан отваряше входната врата, мобилният му телефон иззвъня в джоба на сакото му.

— Не вдигай! — извика жена му от кухнята.

— Мирише много вкусно — отвърна той. — Какво готвиш, Токана?

— Нещо специално за бедничкия ми еднорък съпруг, за да възстанови силите си. Така че, ако искаш да вечеряш, по-добре изключи този телефон и започни да се преструваш на болен.

Той извади телефона от джоба си и погледна екрана.

— От работата е.

— Винаги е от работата!

— Аркадиан — каза той, пъхна телефона под брадичката си и се опита непохватно да съблече сакото си, за да ускори нещата.

— Гейбриъл Ман е на другата линия — уведоми го операторът. — Настоява да говори с вас. Твърди, че щял да се предаде.

Това мигом привлече вниманието на Аркадиан и той грабна телефона и остави сакото си да се свлече на земята.

— Добре, проследете обаждането и вдигнете по тревога някоя патрулна кола, в случай че установим местоположението му.

— Вече го направихме. Да ви свържа ли?

— Да. — Нещо по линията прещрака и Аркадиан бе залят от фоновия шум, типичен за всяко по-оживено място. Явно Гейбриъл се обаждаше от обществено място, вероятно бар. — Аркадиан — каза той. — Какво има?

— Съжалявам, че развалих вечерта ти.

Аркадиан погледна към вратата на кухнята — на прага вече нямаше никой, а отвътре се разнесе сърдита шетня.

— Няма нищо. Къде си?

— На някое по-безопасно място от затвора. Чуй ме сега, трябва да те попитам нещо. Ходил ли си днес при Лив или майка ми?

— Да.

— Кога?

— Следобед.

— И докато беше в болницата, разговаря ли с Лив?

— Да.

— А тя спомена ли нещо за заминаване?

Аркадиан сбърчи чело.

— Не. Не се канеше да заминава. От болницата искаха да я оставят за наблюдение.

От другия край на линията долетя тежка въздишка.

— Изчезнала е — каза Гейбриъл. — Напуснала е малко след твоето посещение.

— Не е възможно! Щяха да ме уведомят!

— Защо? Тя не е арестувана, а ти си в отпуск!

Аркадиан се върна към посещението си в болницата. Спомни си колко уязвима му се бе сторила Лив в леглото си, когато той се накани да си тръгне. А после се сети нещо и каза:

— Върнах й чантата. Колегите от полицейската лаборатория бяха приключили с нея, затова използвах случая като повод да я посетя, да видя как е… Вътре бе и паспортът й.

— Колко бързо можеш да получиш списъка с пътниците, напуснали страната през летището?

— Ще ми трябва съдебна заповед.

— О, я стига! Трябва ни само информация, а не доказателство, което да използваме в съда. Няма ли кой да ти направи подобна услуга?

— Ако тя иска да напусне страната, това е…

— Напуснала е страната, защото е в опасност. Аз избягах от затвора поради същата причина. Беше капан. В килията ме очакваха. Мога да ти дам описанието му, но се обзалагам, че той отдавна е напуснал затвора и името му изобщо не е вписано в дневниците на постъпилите и напусналите. Надзирателят ме заведе право при него. Беше вътрешна работа. Замесена е Цитаделата. Опитва се да ни затвори устите, което означава, че Лив е в опасност. Същото важи и за майка ми.

Един от нервите в ръката на Аркадиан изтръпна болезнено, тъй като той си спомни последния път, когато Гейбриъл бе отправил подобно предупреждение. Тогава се бе оказал прав и доказателство за това бе раната от куршум, която бе получил Аркадиан.

— Всичко зависи от теб — каза Гейбриъл. — Направи това, което смяташ за правилно. Ще ти се обадя след десет минути.

Шумът от бара изчезна и Аркадиан няколко секунди остана заслушан в тишината. Откъм кухнята се чу цвърчене на нещо сочно в нагорещен тиган, после линията прещрака и инспекторът бе прехвърлен автоматично към колегите си от технически отдел.

— Успяхте ли?

— Не, нямахме никакъв шанс. Използва интернет телефония. Много е трудна за проследяване, практически невъзможно е да го открием толкова бързо.

— Ще позвъни отново след десет минути. Това ще ви помогне ли?

— Едва ли. Може да използва друг телефон, друг сървър, друг айпи адрес. Дори да използва абсолютно същата конфигурация, ще трябва да разговаряш с него поне два часа, за да получим и най-нищожния шанс да го открием. Подобни интернет разговори могат да се провеждат от всяка точка на земното кълбо.

— Добре. Но въпреки това опитайте да го засечете — каза Аркадиан, затвори и погледна смачканото си сако, захвърлено на пода, което трябваше да е символ на хубавата вечер, която се канеше да прекара. Замисли се за Лив и за начина, по който бе гледала свещеника по време на срещата им. Бе доловил страха й и сега бе открил причината за това.

Отвори списъка с контактите в мобилния си телефон и откри името на Юн Халдин. Юн бе негов бивш партньор, напуснал полицията, за да се захване със собствен бизнес. Сега за него работеха доста бивши ченгета и той разполагаше с достатъчно връзки, за да получи информация от службите за сигурност и на двете летища.

— Приключи ли, или ще си стоиш гладен? — извика жена му от кухнята, откъдето долиташе сладко-киселият аромат на яхния, подправена с чесън.

В отговор на въпроса стомахът на Аркадиан изкурка.

Въпреки това той откри номера на Юн и го набра.