Саймън Тойн
Ключът (21)

21.

Катрин Ман чу гласовете навън, но увреденият й слух не й позволи нито да разбере кой говори, нито какво казва. Който и да бе говорил отвън, вече си бе отишъл и тя се заслуша в тишината, за да се увери, че вече може да извади бележника от импровизираното му скривалище.

Страниците му сякаш й шепнеха в тишината на стаята, загатвайки за тайните, които крият. Тя намести очилата и зачете първата страница.

Моля те, прости ми за усложнената форма на това съобщение, но сама ще разбереш защо положих толкова усилия, за да се погрижа никой освен теб да не го открие. Текстът, който съм изложил тук, е копие на нещо, което получих преди няколко години. Произходът му, както и начинът, по който то стигна до мен са причините да го запазя в тайна от теб през всичките тези години. Позволи ми да обясня защо скрих тази единствена тайна от теб с надеждата да ме разбереш защо съм постъпил така.

Оригиналната плоча, върху която е изписано това съобщение, е изгубена. Единствената причина да науча за съществуването й е една снимка, която получих от анонимен подател няколко месеца след смъртта на Джон. На гърба на снимката някой бе написал:

Това открихме. Това е причината да ни убият.

Често съм се питал как ли човекът, изпратил снимката, е узнал за моето съществуване. Възможно е Джон да се е доверил някому да ми я предаде, в случай че с него се случи нещо по същия начин, по който аз общувам с теб сега. Убеден съм, че който и да е подателят, той ме е избрал напълно съзнателно поради причини, свързани с необикновеното ми минало. Бях вече мъртъв в очите на Цитаделата и посвещаването ми в едно толкова опасно познание не би ме изложило на риск. Дори отмъстителната Цитадела не би изпратила убиец по дирите на човек, който вече е мъртъв.

Искам да знаеш, че дълго се колебах дали да споделя тази информация с теб. Мразя да крия тайни от теб, но в крайна сметка избрах предпазливостта. Ако Джон е бил убит, защото е открил тази плочка, в такъв случай дори само подозрението, че ти знаеш нещо за нея, би изложило живота ти на опасност. Не се съмнявам, че рано или късно щеше да кажеш и на Гейбриъл. Сега разбираш ли дилемата, пред която бях изправен? Желанието ми да споделя това познание, съпоставено с риска, на който то би могло да изложи хората, които най-много обичам на този свят. Как можех да поема подобен риск? Не можех. И не го направих.

Сега обаче предусещам, че играта е към края си. Завръщам се в Руин с надеждата, че думите на това второ пророчество ще ни покажат пътя, след като първото вече се е сбъднало. И ако поради някаква причина не съм в състояние да ти го предам лично, предпочитам да го запиша с надеждата да го откриеш сама.

Ако четеш това, значи вече съм мъртъв…

Катрин спря да чете, тъй като жестоката истина на тази фраза преодоля бариерата, удържала до този момент чувствата й, и отприщи порой от горещи сълзи. Тя свали очилата и изтри сълзите с ръка. Не можеше да понесе мисълта… не можеше да си представи как баща й е седнал и написал това пропито от самота писмо като осъден на смърт в очакване на сетния си миг. Изтри отново сълзите си, намести очилата и продължи да чете.

… Надявам се, че изпълнението на първото пророчество ще хвърли светлина върху второто и ще подпомогне усилията ни да възстановим справедливия ред на нещата. Прекарах много вечери в размисъл какво ли би могло да означава то, но след като не зная какво всъщност представлява Тайнството, няма как да разгадая второто пророчество. И все пак, надявам се, че мога да хвърля известна светлина върху него.

По време на краткия ми престой в Цитаделата попаднах на нещо, което смятам, че би могло да бъде споменатата тук Звездна карта. Открих го в библиотеката в същата партида реликви, в която бяха и фрагментите, съставляващи първото пророчество. Върху нея също бе изписан символът Тау, както и знаци, които взех за съзвездията, и други, написани на език, който не разбрах. Възнамерявах да я проуча по-късно и да науча езика, на който е написана, но така и не успях. Скоро след това разбрах, че служителите на Цитаделата са ме заподозрели, затова откраднах каменните фрагменти и избягах. Искаше ми се да взема и Звездната карта, но се оказа прекалено тежка. Знаех, че ако се опитам да преплувам рова около Цитаделата, тя ще ме повлече към дъното. Затова направих нещо друго. Скрих я.

Не исках sancti и подобните им да се възползват от познанието, което би могла да крие тя. Затова я сложих на място, където не смятам, че ще я намерят. Надявам се още да е там и след като се сбъдне първото пророчество да получиш свободен достъп до Цитаделата и като следваш картата, която ще ти начертая, да я откриеш и да я вземеш.

Тук писмото свършваше.

Катрин погледна следващата страница — беше празна. Явно не бе успяла да разкрие цялото съобщение.

Прелисти страниците, погледна първите символи, които се бяха появили на пламъците на огъня, и отново прочете първите няколко реда.

Ключът отключва Тайнството

Тайнството се превръща в Ключ

И земята цяла ще потръпне

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние

От едно пълнолуние до друго имаше малко повече от двайсет и осем дни. При положение че напускането на планината от sancti бележеше момента на разкриване на Тайнството, това означаваше, че вече са изминали десет дни. Катрин Ман продължи да чете с нарастващо безпокойство.

Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и

Чума ще връхлети, за да бележи края на дните

Замисли се за болестта, сполетяла sancti. Дали тя не бе чумата, спомената в пророчеството? В суматохата, настъпила в спешното отделение при пристигането им в болницата, тя бе видяла — макар и за кратко — в какво състояние са монасите: почернялата кожа, кървясалите очи, кръвоизливите… Ако тази болест се разпространеше по света, щяха да се сбъднат най-мрачните видения от Откровението на свети Йоан Богослов и всички хора да се превърнат в демони. Погледна празната страница, изгаряна от желание да прочете написаното върху нея. Слънцето обаче щеше да изгрее чак утре и да освети прозореца чак следобед, а Катрин не можеше да си позволи да загуби толкова много време. Почувства тежестта на наученото току-що, почувства и известно безсилие, породено от обстоятелството, че подобна тайна е заключена с нея в тази стая, а часовникът вече отброява дните и минутите.

Бяха изминали десет дни.

Оставаха още осемнайсет.