Саймън Тойн
Ключът (66)

66.

Дик затвори вратата с крак и сложи младата жена на леглото.

Погледна си часовника. След десет минути трябваше да докладва. Най-трудното бе зад гърба му. Бе открил, че е сама, бе я подплашил да излезе навън и сега тя бе негова. Трябваше само да й счупи врата и да изчезне. Табелката „Моля, не безпокойте“, окачена на врата на стаята й, щеше да му гарантира, че никой няма да открие тялото й преди следващата сутрин, а дотогава той щеше да е далеч, много далеч оттук.

Наведе се, за да огледа лицето й. Долови аромата на хотелския сапун, смесен с етаноловия мирис на хлороформа. Момичето имаше гладка, почти прозрачна кожа, опъната върху изящни кости. Устните й бяха леко разтворени, малките й бели зъби искряха сред влажния сумрак в устата й. Той се наведе още по-близо, за да почувства топлия й дъх върху кожата си, и забеляза леката бръчка, онази, която наричат бръчка на концентрацията, между затворените й очи. И той имаше такава, резултат от годините, прекарани в самообразоване, предимно в затворнически библиотеки.

Погледна чантата й, взе я и извади книгата, която тя бе чела по време на полета. Обичаше да запазва по нещо за себе си. Су-ве-нир. Видя и още нещо, което помрачи доброто му настроение.

Извади Библията, взе разкъсаните й останки така нежно, сякаш държеше ранено птиче. Корицата се отвори сама и той изпита гняв при вида на драсканиците, покрили единствената оцеляла страница. Тя не само се бе отнесла богохулно към Божието слово, но дори се бе опитала да го унищожи и по този начин бе извършила най-страшния — според него — от всички грехове.

Пак погледна изпадналата в безсъзнание млада жена. Вече не му се струваше красива. Вече нямаше търпение да изпълни задачата си и да си тръгне.

Противопожарната аларма спря да вие и стаята потъна в тишина. Трябваше да действа бързо, ако искаше да се възползва от суматохата, причинена от алармата. Това щеше да улесни бягството му.

Тя бе скъсала гръбчето на Библията, сега той щеше да счупи нейния гръбнак. Това изискваше принципът на равновесието, описан в Стария завет: око за око.

Хвана главата й в огромните си ръце и напрегна рамене, готов да й счупи врата. И в този миг нещо изписука в тишината на стаята. Бе получил съобщение. Копнееше да чуе как вратът й изпуква, но инстинктът и опитът му казваха, че трябва да изчака, а дисциплината му нареди да им се подчини. Извади телефона от джоба си и прочете съобщението. Бръчката на челото му стана още по-дълбока. Прочете съобщението повторно и погледна към леглото.

— Ти обичаш думите — прошепна на упоената Лив. — Е, в такъв случай имам една много хубава дума за теб. От-мя-на.