Саймън Тойн
Ключът (108)

108.

Хайд забеляза Дух още докато хеликоптерът кацаше. Изпита силно изкушение да грабне тежката картечница и да наблюдава как куршумите разкъсват тялото му на кървави парчета, но се съмняваше, че ще успее да убеди военния пилот да се подчини на подобна заповед. Освен това трябваше да предаде момичето живо, а стрелбата с едрокалибрена картечница криеше прекалено много рискове. И накрая, не искаше да убива доктор Харзан, поне докато той не му платеше, разбира се.

Плазовете на хеликоптера докоснаха земята и пазачите подкараха пленниците към него. Хайд щеше да изпита особена наслада да види смъртта на Дух. Винаги бе имал усещането, че бунтовникът се отнася високомерно към него. Чудеше се дали ще се държи по същия начин, когато го изхвърли от хеликоптера насред Сирийската пустиня, като преди това простреля и двата му крака. Гейбриъл щеше да умре по-безболезнено — с куршум в главата. Хайд не изпитваше никаква омраза към него, просто си вършеше работата.

Двама пазачи с насочени към пленниците оръжия ги накараха да се качат на хеликоптера. Хайд се обърна към пилота, вдигна палец и машината се издигна във въздуха. Щеше да ги откара в основния лагер, след което да се върне в базата. Останалата част от маршрута щеше да бъде измината с хеликоптера на компанията и тъй като пилотът му бе неин служител, щеше без проблем да се съгласи да извърши в пустинята кацане, което не е предвидено в плана на полета. Хайд нямаше да пропусне тази възможност. Пътят му към Турция минаваше над най-негостоприемната и прокълната от Бога пустиня, за която можеше да се сети, и той нямаше да пропусне възможността да се отърве от Дух веднъж завинаги.