Саймън Тойн
Ключът (71)

71.

Телефонът на Аркадиан завибрира и той погледна дисплея. Скрит номер.

Стана от бюрото и забърза през оживената зала.

— Да? — каза, когато отвори вратата и се спусна по стълбите към изхода.

— Аз съм, Гейбриъл.

— Здравей, тъкмо се канех да ти се обадя — прекъсна го Аркадиан, преди Гейбриъл да успее да каже каквото и да било. — Напускам управлението и батерията ми ще се изтощи всеки момент. Ще ти дам друг номер, на който да ме търсиш. Ще съм там след пет минути.

Продиктува номера на стационарния телефон, който бе записал върху дланта си, и затвори.

Гейбриъл се заслуша в сигнала, означаващ, че връзката е прекъсната, изненадан от краткия разговор. Очевидно Аркадиан не искаше да разговаря… поне по мобилния си телефон.

Пет минути.

Огледа пълните с книги рафтове в кабинета на доктор Мириам Аната. Възможно бе Аркадиан да се нуждае от тези пет минути, за да проследи обаждането му. Бе чел някъде за новите суперкомпютри, създадени от ЦРУ като поредното оръжие във войната срещу тероризма, които за броени секунди можеха да проследят и най-сложната плетеница от пренасочени разговори. Последното, което искаше, бе полицията да го арестува и да го вкара в някоя килия.

Доктор Аната би трябвало вече да е предала съобщението. Което означаваше, че по-късно тази вечер ще трябва да се срещне с някой от обитателите на Цитаделата, а това бе среща, която в никакъв случай не биваше да пропусне.

Отвори браузъра на мобилния си телефон и въведе в търсачката номера, който бе получил от Аркадиан. Страницата с резултатите се появи миг по-късно и той отвори първите два. Според тях номерът принадлежеше на обществен телефон в Базилика Ферумвия, централната железопътна гара на Руин. Гейбриъл свъси вежди. Странен избор! Хората използваха подобни обществени телефони, когато искаха да се обадят анонимно в полицията, а не обратното.

Погледна телевизора. Часовникът в крайчеца на екрана бе отброил една минута. Оставаха му четири, докато реши дали да позвъни, или не.

През целия ден не бе правил почти нищо друго освен да следи новинарските канали. Искаше да бъде информиран за случващото се, а междувременно провеждаше телефонни разговори с различни свои приятели и познати, опитвайки се да уреди безопасното пътуване на Лив до Турция. Бе поискал от различни хора да му върнат направени преди време услуги. Така Лив вече бе зачислена в екипажа на транспортен самолет — под фалшиво име, разбира се. Бе направил опит да се свърже с нея и да й съобщи новината, но тя не бе вдигнала. Вероятно бе заспала. Така поне се надяваше Гейбриъл.

Часовникът на стената тиктакаше и отброяваше секундите. Телевизионният репортаж, посветен на незначителните щети, причинени от земетресението на няколко исторически сгради, приключи и започна друг, свързан с убийствата в болницата. На екрана се появи снимка на майка му и Гейбриъл извърна глава. Погледна часа, изписан върху екрана на телефона.

Петте минути бяха изтекли.

Той набра номера.

Аркадиан чу звъна на телефона, но все още бързаше под купола от стъкло и стомана на железопътната гара. Изруга достатъчно високо, за да накара неколцина души да се обърнат подире му, и се престори, че търси дребни монети в джоба си, за да остане до телефона. Отново се разнесе звън.

— Да — каза той.

— За какво ти е този нов номер? За да ме проследиш по-лесно ли?

— Никой няма да проследи това обаждане — каза запъхтян Аркадиан. — Точно обратното. Моят телефон може да бъде подслушан по-лесно… всъщност не бих се учудил, ако в момента го подслушват, затова реших да изчезна от полезрението им. Така ще можем да поговорим на спокойствие.

Гейбриъл не отговори нищо.

— Проверих записите по времето, когато си избягал от килията в участъка. Беше прав: всичко е изчезнало — записите от охранителните камери, дневниците, в които се вписват арестуваните, всичко…

— След като няма никакво доказателство, че съм избягал от полицията, не би трябвало да ме издирват, нали?

— О, издирват те, и още как. Само че по друга причина. Отпечатъците ти са открити в болницата. Ти си основен заподозрян за трите убийства.

Гейбриъл обмисли чутото. Това го нямаше по новините. Очевидно полицията бе положила усилия да спре изтичането на информация, вероятно защото предполагаше, че той все още е в града, и не искаше да го подплаши.

— Полицаят не беше никакъв полицай — тихо каза той, сякаш говореше на себе си.

— Зная. Вече го проверих. Опитвам се да открия откъде е дошъл, но засега нямам резултат. Нямам представа къде си, но най-добре се скрий някъде и не си подавай носа навън.

— Как така изведнъж застана на моя страна?

— Беше прав, има нещо гнило в цялата тази работа — отвърна Аркадиан и му предаде разговора си с ченгето от Ню Джърси.

— Не е мъртва — каза Гейбриъл, когато Аркадиан му разказа всичко. — Ако искаха да я убият, ченгето щеше да открие тялото й в хотелската стая. Ще я доведат тук. Вероятно са разбрали, че тя носи Тайнството в себе си, и искат да си го върнат.

Погледна си часовника и пресметна колко е часът в Ню Джърси.

— По кое време разговаря с онова ченге?

— Преди двайсетина минути.

— Той имаше ли представа кога е изчезнала Лив?

— Каза, че я посрещнал на летището, после я настанил в хотела около четири сутринта. Върнал се към девет, след като тя не вдигнала телефона си. Малко след седем в хотела се е включила противопожарната аларма. Искал да провери дали Лив е добре, но тя вече е била изчезнала.

— Противопожарната аларма е била примамка. Точно тогава са я отвлекли.

— И аз мисля така. Свързах се с граничните власти — името й не фигурира сред пътниците на нито един редовен или чартърен полет.

— Няма да я качат на самолет под истинската й самоличност. Вероятно ще използват чартър или частен самолет и фалшиви документи.

— В такъв случай трябва да ги посрещнем тук.

Гейбриъл обмисли трескаво всички проблеми, произтичащи от подобна задача. Двете летища на Руин обслужваха стотици полети дневно. Първия път, когато Лив бе дошла тук, той бе наблюдавал едното летище, Катрин — другото. Сега обаче майка му бе мъртва, а той не биваше да доближава летищата на километър околовръст, ако не искаше да бъде заловен от охраната.

— Имаш ли хора, на които вярваш и на които можеш да повериш наблюдението на летищата?

Аркадиан се сети за Юн Халдин и охранителната му фирма. Да, имаше пълно доверие на Юн, но в компанията му работеха много бивши ченгета и никой не би могъл да гарантира за всички тях.

— Честно казано, ситуацията е такава, че не мога да се доверя на никого. А и ако пристигне с товарен полет например, дори да изпратим хора на летището, те пак няма да я открият.

Гейбриъл погледна телевизионния екран и се опита да анализира проблема обективно. В подножието на Цитаделата бе застанал репортер, а надписът под него гласеше: КЪДЕ СА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ЦИТАДЕЛАТА?

Мигом осъзна, че тъкмо това е решението.

— Не е нужно да наблюдаваме двете летища — каза той. — Трябва да наблюдаваме само Цитаделата. В крайна сметка те ще я отведат там. Ако предположим, че са я отвлекли между седем и девет сутринта в Ню Джърси, значи разполагаме с два часа, през които да наблюдаваме Цитаделата. Каква е часовата разлика между Руин и Ню Джърси?

— Седем часа.

— Най-вероятно е излетяла около девет. Ако добавим дванайсет часа полет… това означава девет вечерта в Щатите или четири сутринта в Руин.

— Идеалното време да вмъкнеш някого в Цитаделата, без да те забележат.

— Точно така. Трябва да наблюдаваме входа към планината рано сутринта и да подготвим засада, в случай че се появи някой.

Веднага след като каза това, Гейбриъл откри недостатък в плана си и се намръщи. Тази нощ нямаше да може да наблюдава Цитаделата отвън, тъй като се надяваше по това време вече да е вътре в нея. Сети се за Аркадиан, чиято ръка висеше на превръзка, прехвърлена през рамото му. Той можеше да наблюдава Цитаделата сам, но щеше да му трябва помощ, за да спаси Лив. На кого обаче можеше да се довери? Това бе опасен и труден въпрос.

На телевизионния екран се появи кметът на Руин: стоеше на трибуна, издигната в подножието на планината, заобиколен от микрофони с емблемите на всички основни телевизионни канали.

Гейбриъл се усмихна за първи път, откакто бе разговарял с Лив, и каза:

— Ще те помоля да проведеш няколко телефонни разговора.