Саймън Тойн
Ключът (18)

18.

Общинска болница, Руин

Катрин бе изправена пред истинско предизвикателство, което й даваше непосредствена цел и я изпълваше с надежда, каквато не бе изпитвала от дни: трябваше да намери начин да прочете тайното послание на Оскар, като използва ограничените ресурси, които й предлагаше болничната стая.

От опит знаеше, че за да запали огън са й необходими три основни неща: гориво, подпалки, които да изиграят ролята на катализатор, и огън. За гориво щеше да използва няколко страници, откъснати от средата на медицинския дневник, тъй като не смееше да вземе дори един лист от бележника на баща си. Въпросните страници вече бяха накъсани на ивици и струпани на купчинка на перваза.

Що се отнася до подпалките, тук трябваше да прояви повече творчество и въображение. Най-общо казано, нуждаеше се от нещо, което да подсили огъня. Откри нужното й вещество в дозатора за дезинфектиращ гел до вратата, какъвто използваха всички съвременни болници. От етикета разбра, че точно тази марка гел съдържа четирийсет процента алкохол. Алкохолът се изпаряваше бързо, оставяше кожата суха и притежаваше антисептични свойства. Освен това бе отличен катализатор на огъня.

Изсипа солидно количество в шепата си и го размаза по перваза, след което натрупа отгоре му ивиците хартия, така че да поемат запалителните пари, отделящи се от него. Колкото повече време минаваше, толкова по-добре щеше да се напои хартията и толкова по-голяма бе вероятността да се запали и да гори добре. Все още обаче не бе запалила огън. За целта й трябваше слънцето.

Катрин лежеше на леглото, вперила поглед през прозореца към ясната ивица синева между преминаващите дъждовни облаци и планинските върхове. Не бе палила огън по този начин от последната им екскурзия с Джон. Бяха решили съвсем спонтанно да излязат в планината преди Гейбриъл да се е върнал в колежа за новия семестър, а Джон да е заминал на онези археологически разкопки в Ирак, от които така и не се върна.

Бяха тръгнали на еднодневен преход извън обичайния за подобни начинания сезон в Белите планини в Ню Хампшир, когато ги застигна страховита буря. Успяха да се доберат до мястото, където бяха паркирали взетия под наем автомобил, и откриха, че акумулаторът е паднал. Върнаха се в заслона, който бяха подминали край пътеката, но там някой начинаещ турист бе използвал целия запас от дърва, без да остави нови. Двамата с Гейбриъл събраха нападали клони, но те бяха прекалено влажни, за да се запалят. Изобщо не бяха забелязали, че Джон не е с тях. Разбраха го едва когато той се върна в заслона, размахвайки дълга пръчка, на върха на която висеше чорап, накиснат в резервоара на автомобила. Струпаха клоните върху чорапа и изчакаха парите да се просмучат в дървесината, както правеше Катрин и в момента. Дизелът от резервоара не гореше добре, но от наситените с изпаренията му клони се получи хубав огън. Прекараха нощта в заслона, сгушени един до друг, стоплени от огъня… последния път, когато бяха и тримата заедно. Катрин се усмихна при спомена за тяхната близост и озарените им от огъня усмивки, докато навън бушуваше буря. В този миг осъзна, че топлината не е само в съзнанието й, но вече навлиза през прозореца и гали кожата й. Слънцето бе озарило фасадата на болницата.

Скочи от леглото и се втурна към прозореца. Улицата бе заляна от топлите лъчи на следобедното слънце. То се бе снижило под облаците и скоро щеше да залезе зад планините. Трябваше да побърза.

Свали очилата си за четене, които бе вдигнала над челото си, и ги нагласи над купчинката накъсана хартия така, че едното стъкло да фокусира слънчевите лъчи върху върха на купчинката.

Върху хартията се появи миниатюрно ярко петънце и Катрин се опита да спре треперенето на ръката си и да задържи очилата на място. Хартията се сви, набръчка се и превърна в пепел, но не пламна. Тя премести очилата и фокусира ярката точица върху крайчеца на жалката купчина хартия. Ъгълът на една от ивиците почервеня и се превърна в пепел, но отново не се появи пламък. Катрин сви шепи и задуха лекичко, като се стараеше да не разпръсне късчетата хартия, а и да не издуха събралите се алкохолни пари. Продължи да подухва нежно и неуморно, насочила вниманието си към почервеняващата ивица хартия. И тъкмо когато остана съвсем без дъх и почти се отчая, се появи пламъче и плъзна по хартиените ивици.

Катрин грабна бележника от леглото и го отвори. Нямаше представа колко е дълго скритото послание, а разполагаше с ограничено количество хартия, която на всичко отгоре гореше бързо. Взе още един лист, пусна го в огъня и внимателно поднесе първата празна страница към пламъчетата.

Ефектът бе почти мигновен. Топлината потъмни хартията, пропита с неизвестно каква киселина, и се появи страница, изпълнена с грижливо изписани букви. Текстът, подреден във формата на обърнато Тау, бе огледало на първото пророчество, с което тя бе израснала, и бе написан на същия древен език. Погледът й пробяга по малайските символи, езика на нейното племе, и тя зачете написаното, като превеждаше наум.

Ключът отключва Тайнството

Тайнството се превръща в Ключ

И земята цяла ще потръпне

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до края на първо пълнолуние

Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и

Чума ще връхлети, за да бележи края на дните

Тя го прочете отново, мъчеше се да открие някакъв скрит смисъл. Звучеше й като предупреждение, но бе прекалено неясно.

Трябваше да има още.

Грабна още един лист хартия и го хвърли в гаснещите пламъци. Хартията гореше по-бързо от очакваното и стаята започваше да се изпълва с дим. Катрин отгърна следващата страница от дневника и я поднесе към пламъците.

Появиха се още букви, изписани с потъмняващото мастило, много повече букви, но огънят гореше толкова бързо, че тя дори не си направи труда да започне да чете текста. Съзнаваше, че огънят ще изтлее много скоро и стаята ще се напълни с толкова дим, че може да задейства противопожарната инсталация, затова продължи да прелиства празните страници над пламъците, докато не остана скрит текст и огънят не угасна с последна струйка дим.

Чу в коридора стъпки, приближаваха се. След броени секунди някой щеше да влезе в стаята й, придружен от свещеника. Тя отвори прозореца колкото се може по-широко, забърса следите от огъня и остави на следобедния ветрец да отнесе последните останки от него. Не затвори прозореца, за да проветри стаята, след което намаза ръцете си с дезинфектиращия гел и се огледа къде да скрие бележника. Стаята обаче бе толкова оскъдно обзаведена, че нямаше никакви скришни местенца. Картин се втурна към леглото и скри бележника на единственото място, което й хрумна.

То бе и първото място, на което всеки би го потърсил — тя пъхна бележника под дюшека.