Саймън Тойн
Ключът (28)

28.

Гейбриъл погледна айфона си — дисплеят светеше ярко в сумрачния бар.

Намираше се в мецанина на „Сахнеси“, бившия оперен театър, построен за европейската аристокрация, започнала да се стича в Руин в началото на XVIII в., когато градът се бе превърнал в задължителна спирка за обиколките на богатите безделници. В наши дни сградата на операта бе превърната в комплекс от киносалони и барове, които предлагаха безплатна връзка с интернет, и тъкмо това бе причината Гейбриъл да дойде тук.

Чукна с пръст върху иконката на браузъра, появила се върху екрана на айфона, после написа в прозорчето за търсене БОЛНИЦА РУИН. Ажда бе купила телефона от магазин за употребявана електроника в Изгубения квартал, специализиран в продажбата на стоки, откраднати от туристите. Телефонът бе скъп, но вървеше в комплект със симкарта, която не можеше да бъде проследена, и имаше мощен процесор. На дисплея се появи телефонният номер на рецепцията на болницата и Гейбриъл го набра.

— Общинска болница.

— Бих искал да изпратя цветя на две пациентки и се опитвам да открия номерата на стаите.

— Знаете ли имената им?

— Катрин Ман и Лив Адамсен.

Чу тракането на пръсти по компютърна клавиатура.

— Госпожа Ман е настанена в стая 410 в психиатричното отделение. Госпожица Адамсен е в стая 406 в същата сграда… не, почакайте… всъщност госпожица Адамсен е била изписана днес.

— Кога?

— Нямам представа. Виждам единствено, че е освободила стаята.

— А имала ли е посетители?

Настъпи мълчание.

— Не виждам какво общо има това с изпращането на цветя?

— Вече направих поръчката за цветята. Опитвам се да разбера дали са пристигнали, преди да я изпишат.

Последва нова серия тракане по клавиатурата.

— Единственото посещение, отбелязано в системата, е извършено от полицейски служител днес следобед.

— Благодаря.

Гейбриъл затвори телефона и трескаво обмисли информацията, с която се бе сдобил. Извика отново браузъра и написа в прозорчето за търсене ПОЛИЦИЯ РУИН. Веднага откри горещата телефонна линия на местното полицейско управление. Набра номера и вдигна телефона до ухото си.

— Полицейско управление Руин.

— Здравейте. Бихте ли могли да ме свържете с инспектор Аркадиан от отдел „Убийства“?

— Инспектор Аркадиан е в отпуск.

— А бихте ли могли да ми дадете мобилния му телефон?

— Не, господине. Бихте ли желали да разговаряте с друг служител от отдел „Убийства“?

— Не, трябва да говоря конкретно с инспектор Аркадиан. Много е спешно. — Замисли се какво ли би привлякло вниманието на дежурния. — Кажете му, че Гейбриъл Ман иска да разговаря с него. Днес избягах от участъка и бих искал да се предам… Ще се предам обаче единствено на него, и то ако ме свържете до пет минути.