Саймън Тойн
Ключът (14)

14.

Полицейско управление, Руин

Умът на Гейбриъл трескаво анализираше всевъзможни сценарии. Ако останеше сам в килията с великана, несъмнено щеше да умре. Трябваше да направи нещо, и то в близките няколко секунди, преди полицаят да го заключи зад решетките. Погледна нагоре към ниския таван на затворническото отделение. В най-високата си точка таванът се издигаше на трийсетина сантиметра над главата му. Тясното пространство не му предоставяше кой знае какви възможности за маневриране. За щастие полицаят, който изпълняваше ролята на надзирател, бе нисък, което предоставяше на Гейбриъл поне още десетина сантиметра; в същото време онзи имаше телосложението на олимпийски шампион по вдигане на тежести. И освен това бе въоръжен. Освен с електрошоков пистолет разполагаше още с палка и флакон сълзотворен газ, окачени на колана му. Все пак нямаше огнестрелно оръжие.

Докато полицаят отключваше решетката, Гейбриъл отстъпи леко от стената, обърнат с гръб към надзирателя, при което пренесе тежестта на тялото си върху пръстите на краката си и присви колене, за да постигне по-добър баланс.

— Хиляда лири, ако ме сложиш в друга килия.

Зад гърба му се разнесе сумтене.

— И какво ще направиш, ще ми напишеш чек ли?

Гейбриъл поклати глава.

— В брой! Веднага!

Залагаше на вероятността ченгето да принадлежи към надзирателите от старата школа, които в никакъв случай не биха пропуснали възможността да прибавят някой „бонус“ към заплатата си. Парите бяха като наркотик за корумпираните ченгета и досущ като наркоманите те не се интересуваха откъде идват.

— И откъде ще вземеш хиляда лири?

— Адвокатът ми ги предаде току-що. Парите са в десния ми джоб. Заведи ме в друга килия и са твои.

Настъпи тишина. Гейбриъл почти чуваше как се завъртат колелцата в мозъка на надзирателя.

Усети натиск в кръста си.

— Мръднеш ли, ще те прострелям с електрошоковия пистолет. Ако ли пък джобът ти се окаже празен, пак ще те застрелям, но ще държа пръста си на спусъка, докато не се подмокриш, ясно ли е?

— Да. Разбрахме ли се за новата ми килия?

— Ще говорим по-късно.

Гейбриъл приклекна още по-ниско и насочи вниманието си към едно място на стената, където неравната й повърхност бе издадена леко напред. Почувства ръката на полицая първо да опипва външната страна на джоба му, а сетне да се пъха вътре, за да измъкне онова, което всъщност бе визитката на неговия адвокат.

Като част от военното си обучение Гейбриъл бе преминал и няколко курса по „развиване на устойчивост към изтезания“, които включваха и изстрели с електрошоков пистолет, за да стане ясно как ще реагира тялото му в подобна ситуация. В подобни случаи размерите или физическата форма не играеха никаква роля. Някои от най-едрите командоси падаха на земята като чували с картофи, докато други се възстановяваха почти мигновено. Гейбриъл попадна някъде по средата: електрошокът му въздействаше силно, но не го парализираше напълно, което означаваше, че ако не успее сега, едва ли ще получи втори шанс. Един изстрел в гърба би разстроил нервната му система и той нямаше да се възстанови, преди да бъде тикнат зад решетките с русата горила за компания. Съсредоточи вниманието си върху електродите, които се забиха още по-силно в гърба му, когато надзирателят се наведе по-ниско. Всичко зависеше от избора на най-подходящия момент и скоростта на действие. Полицаят се наведе напред и върховете на пръстите му докоснаха визитката в джоба му. Гейбриъл скочи.

Замахна надясно с окованите си в белезници ръце и изби опряния в гърба му електрошоков пистолет. Едновременно с това вдигна крак, приклещи ръката на надзирателя в джоба си и се отблъсна рязко от стената, като използва издатината за опорна точка. Когато се изправи, обхвана с ръце идеално позиционираната за целта глава на полицая и я стисна с всички сили в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля заряда си.

Дясната ръка на Гейбриъл, присвита здраво около врата на полицая, изтръпна от петдесетте хиляди волта, преминали през нея. Той усети как хватката му отслабва и притисна по-силно с незасегнатата си лява ръка, обра луфта с окованите си в белезници китки и дръпна с всичка сила. Двамата паднаха назад и се блъснаха в стената. Ударът заби електродите още по-дълбоко в ръката на Гейбриъл, лявата му ръка също омекна. Надзирателят извърна глава, усетил, че натискът върху врата му отслабва. Още миг и щеше да се измъкне.

Гейбриъл се отпусна с цялата си тежест. Двамата паднаха на пода, като основната част от удара пое именно полицаят, а електродите се откачиха от плътта на Гейбриъл. Щом електрическото напрежение, изпиващо до момента силите му, изчезна, Гейбриъл стисна здраво с две ръце и притисна дебелия врат на надзирателя. Претърколи се вдясно и прехвърли тежестта на тялото си върху своя противник точно в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля нов заряд. Това вече нямаше никакво значение. Ръката на Гейбриъл бе притиснала полицая там където трябваше, и един нов заряд би я превърнал в мъртва тежест, която да притисне още по-силно врата на надзирателя.

Човешкият врат има три особено уязвими точки, притискането на които може да доведе до задушаване: каротидната артерия, югуларната вена и трахеята. И трите пренасят кислород в организма. Ако достъпът му по една от тях бъде прекъснат — макар и за кратко — това води до кислороден глад и постепенна загуба на съзнание. Ако бъдат притиснати и трите, това се случва за секунди.

Полицаят ускори събитията, като започна трескаво да мушка електрошоковия пистолет на различни места по тялото на Гейбриъл, без по този начин да постигне нищо, освен да изгори и малкото кислород в белите си дробове. Гейбриъл обаче не отпусна хватката си и устоя на електрошоковата буря, като прехвърляше натиска от едната на другата ръка в зависимост от това коя бе по-силна в дадения момент. Скоро надзирателят престана да мърда и електрошоковият пистолет изтрака на пода. Гейбриъл погледна към великана, за да е сигурен, че пистолетът е паднал на място, където онзи не е в състояние да го достигне. Лицето му излъчваше неземно спокойствие, а огромните му ръце, оковани в белезници, бяха събрани и вдигнати като за молитва.

— И какво възнамеряваш да направиш сега? — попита той с учудващо тих и нежен глас. — Какви са твоите на-ме-ре-ния? Надяваш се да излезеш под гаранция преди този да се събуди?

Гейбриъл не му обърна внимание. Почувства кръвта отново да пулсира в пръстите му, но това означаваше и още нещо: че кръвта на надзирателя скоро ще достави кислород до изпадналия му в кислороден глад мозък. Не разполагаше с много време. Грабна ключовете от колана на полицая, откри ключето за белезниците и го пъхна в ключалката. Когато свали белезниците, изпита едновременно облекчение и болка. Разтри китките си, за да стимулира кръвообращението им, и се захвана да съблича надзирателя.

— По момчета ли си падаш? — попита присмехулно тихият глас зад гърба му.

Гейбриъл свали ризата на надзирателя и я облече върху своята.

— Падам си по свободата — отвърна, закопча я и повтори упражнението с панталоните на полицая. Нахлузи ги без проблем върху затворническите, но се оказаха прекалено широки в кръста и прекалено къси. Смъкна ги по-ниско върху талията си и пристегна колана в мига, в който надзирателят помръдна. Гейбриъл го улови под мишниците и го претърколи към решетката, като внимаваше да стои извън обсега на гиганта. Вдигна белезниците от земята и щракна едната гривна около китката на полицая, а другата около една от пръчките на решетката. В този миг надзирателят отвори очи, фокусира погледа си върху Гейбриъл и се хвърли към него. Гейбриъл отскочи назад, а белезниците изтракаха силно в решетката и дръпнаха надзирателя рязко назад. Полицаят се обърна, за да види какво го е задържало, после отмести поглед към Гейбриъл точно навреме, за да поеме цялата струя сълзотворен газ, насочена към лицето му. От гърлото му излезе приглушен стон и той се строполи на пода, като едва смогваше да си поеме дъх и търкаше парещите си очи със свободната си ръка.

Гейбриъл се отдръпна встрани от облака сълзотворен газ, бръкна в джоба на ризата на полицая и извади оттам кутия цигари.

— Цигарите са вредни — обади се великанът иззад решетките. — Те са кар-ци-но-ген-ни.

Гейбриъл измъкна евтината запалка, прибрана в кутията, и лапна цигара.

— Така е, но нали казват, че онова, което не успее да те убие, те прави още по-силен — отвърна и щракна със запалката.

Запали цигарата, пое дълбоко дима, после отметна глава назад и изпразни дробовете си към детектора за дим.