Саймън Тойн
Ключът (81)

81.

По време на целия път из неравните калдъръмени улички на Стария град Аркадиан не се отдели нито за миг от Лив. Беше я прегърнал като баща, който успокоява детето си, въпреки че при всяко друсване остра болка пронизваше ранената му ръка.

Пътуваха с един от „луноходите“, както наричаха електрическите колички, наподобяващи тези за голф, но използвани за транспортиране на възрастните и инвалидите до подножието на планината. Точно в този момент Аркадиан бе склонен да се причисли и към едната, и към другата категория. Шофираше репортерът, а операторът обхождаше улиците с обектива на камерата си подобно на войник на пост. Не разговаряха, тъй като добре знаеха, че едрият мъжага, който ги бе нападнал, може да се крие някъде в сенките и да се опита да им устрои засада.

Когато се озоваха в подножието на Стария град, Лив се размърда неспокойно, събудена от друсането. Аркадиан въведе нужния код в клавиатурата и се усмихна, когато подвижната врата се отвори и разкри, че и втората част от спасителния план се развива според очакванията.

— Какво прави тази линейка тук — попита репортерът.

— Аз я повиках. Не бях сигурен в какво състояние ще е заложничката. Спри до задната врата и ще ги помоля да я прегледат. Трябва да се уверим, че е добре, преди да разговаряш с нея.

Репортерът спря до паркираната линейка и натисна спирачките достатъчно рязко, за да разкрие раздразнението си. Сделката, която бе сключил с Аркадиан, му предоставяше ексклузивни права върху историята и сега той се боеше, че те ще му се изплъзнат.

Шофьорската врата на линейката се отвори и оттам слезе слаб мъж с бледо лице и дълга до раменете черна коса. Дойде при тях, наведе се над Лив и хвана китката й.

— Пулсът е слаб — каза след няколко секунди. — Кръвното налягане е ниско. — Повдигна единия й клепач и насочи фенерче към окото й, сетне направи същото и с другото око. — Зениците са свити, но реагират. Прилича ми на натравяне с барбитурати. Ще й сложа кислородна маска, ще й дам глюкоза, но трябва незабавно да я настаним в болница, за да установим с какво е упоена и да прочистим организма й от него.

Отвори вратите на линейката и извади оттам сгъваема количка. Разтвори краката й и те издрънчаха върху паважа.

— Помогнете му — каза Аркадиан. — Сам бих му помогнал, но не съм в състояние…

— Продължавай да снимаш — нареди репортерът на оператора и помогна на лекаря да настани Лив върху количката.

Дългокосият медик я привърза с колан, после бутна количката с рамо, за да я намести в линейката.

Репортерът се обърна към Аркадиан.

— Нали каза, че можем да вземем интервю от нея?

— Да, но първо трябва да се погрижат за нея в болницата. Не би искал да застрашиш здравето й заради репортажа си, нали?

Лекарят запали двигателя на линейката и сигналните лампи на покрива й започнаха да се въртят и да хвърлят ярки синьо-червени отблясъци върху сивотата на старите крепостни стени.

— Ще държа останалите журналисти настрани, обещавам — каза Аркадиан. — Така че най-добре да отида в болницата, за да се погрижа за това. — С тези думи се настани на мястото до шофьора и затръшна вратата. — Ще се срещнем в болницата. Попитай за мен на рецепцията. Там ще те упътят.

И линейката потегли.

Репортерът скочи зад волана на новинарския си микробус и запали двигателя. Включи на скорост и натисна педала на газта веднага щом операторът се настани на седалката. Бусът сякаш се спъна, раздруса се и воланът се извъртя надясно. Репортерът се опита да го овладее, но след няколко метра натисна спирачката и скочи, за да види какво не е наред.

Едната предна гума бе спукана от дървена летва с набити в нея пирони. Репортерът метна летвата встрани и тя изтрака на паважа. Саботаж! Той вдигна поглед и видя как линейката завива зад ъгъла и изчезва.

— Наистина ли става въпрос за свръхдоза барбитурати? — попита Аркадиан.

Шофьорът поклати глава.

— Едва ли. Вероятно са й давали някакви барбитурати, но концентрацията им не е опасна. Тя е контактна, кръвното й е нормално. Бях ли убедителен? Нямам голям опит с пациенти, които още дишат.

Шофьорът бе доктор Бартоломю Райс, старши патолог в отделението за съдебна медицина. Двамата с Аркадиан бяха работили по стотици случаи и полицаят знаеше, че Райс е единственият човек, който може да се справи с подобна задача — да осигури линейка и да изиграе убедително ролята на лекар — за толкова кратко време.

— Накъде сега? — попита Райс, след като изключи сирената и светлините, намали скоростта и насочи линейката към опустелите улици на Руин.

— Карай на изток, докато излезем от града — отвърна Аркадиан. Тъкмо минаваха покрай градската болница. — Ще ти кажа, когато наближим.