Метаданни
Данни
- Серия
- Санкти (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Key, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Саймън Тойн
Заглавие: Ключът
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 11.11.2013
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-440-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5207
История
- — Добавяне
84.
Ватиканът
Клементи преглътна сухо. Очите му се взираха в мрака на кабинета, без да виждат нищо. Бе обещал да позвъни на Пентанджели веднага след като се свърже с оперативните си агенти и установи какво се е случило. Последният доклад, изпратен от летището в Ню Джърси, лежеше на бюрото му. Бе набрал номера, изписан на листа, но никой не се бе обадил. В съседната стая нещо изтрополи, после се чу стържене на стол по пода. Негово Светейшество се бе събудил, несъмнено от телефонния звън.
Кардинал Клементи запали настолната лампа и тя освети разпилените по пода вестници, които бе съборил в бързането си да вдигне телефона. Той клекна и започна да ги събира, в случай че на папата му хрумне да влезе в кабинета му. Ако го попиташе какво прави тук по това време, щеше да отговори, че е нещо свързано със световните финансови пазари. Негово Светейшество винаги се отегчаваше от разговори за пари и в това се криеше една от причините за проблемите на църквата.
Докато поставяше последния вестник на бюрото, погледът му се спря на заглавието на първа страница. Там бяха публикувани две снимки, едната на Лив Адамсен, другата на Гейбриъл Ман. Заглавието над тях гласеше: БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ — ВЕРОЯТНО УБИТИ?
Заля го вълна от чиста, неподправена омраза. Как смееха тези хора, тези нищожества, да му причиняват подобни проблеми?
Погледна екрана на компютъра, за да провери колко е часът, и забеляза получения имейл, който още не бе отворил. Бе изпратен от д-р Харзан, ръководителя на операцията в пустинята. Бе го пропуснал заради телефонния звън и спешната нужда да прочете другото съобщение. Сега обаче го отвори и прочете кратката, но чудесна новина. Това бе същинско чудо, подобно на онова, което сътворяваха слънчевите лъчи, проникнали през буреносните облаци! Това бе отговорът на дългогодишните му молитви!
Открихме го! То е много, много по-голямо, отколкото се надявахме!
Клементи прочете и препрочете съобщението. Цялата умора и напрежение от последните седмици — години дори — се разтопиха, озарени от топлината, излъчвана от тези няколко простички думи.
Бяха го открили, заровеното в пустините на Северен Ирак и скрито през хилядолетията — за да бъде намерено от него за още по-голяма прослава на Господ.