Виктор Юго
Човекът, който се смее (59) (Том 4)

II
Красноречие под открито небе

Една вечер, когато духаше силен вятър и беше доста студено, та минувачите имаха всички основания да бързат, някакъв човек вървеше из Таринзово поле и като стигна до оградата на странноприемницата „Тадкастър“, изведнъж се спря. Беше през последните месеци на зимата 1704–1705 година. Човекът, чиито дрехи показваха, че е моряк, имаше прилична външност и стройно тяло, което е наложително за придворните и не е забранено за хората от народа. Защо се бе спрял? За да слуша. Какво слушаше? Един глас, който навярно говореше в някакъв двор отвъд стената, малко старчески глас, но толкова висок, че стигаше чак до минувачите по улицата. В същото време откъм двора, където старецът държеше словото си, се чуваше шум на тълпа. Гласът казваше:

— Лондончани и лондончанки, ето ме и мене. Аз сърдечно ви поздравявам, задето сте англичани. Вие сте велик народ. Нещо повече — вие сте велико простолюдие. Вашите юмруци са по-добри и от вашите саби. Вие имате апетит. Вие сте нацията, която поглъща всички други. Величаво дело. Със своята способност да поглъща света Англия заема съвсем особено място. По своята политика и философия, по начина да ръководи колонии, народи и промишлености, по своята воля да прави на другите злото, което за вас представлява изгода, вие сте неподражаеми и удивителни. Иде времето, когато на земята ще има два надписа. Върху единия ще се чете: „за хората“, върху другия ще се чете: „за англичани“. Това установявам за ваша гордост аз, който нито съм англичанин, нито човек, понеже имам честта да бъда мечка. Освен това съм и доктор. Двете си подхождат. Джентълмени, аз преподавам. Какво? Два вида неща — онези, които зная, и онези, които не зная. Продавам лекарства и давам идеи. Приближете се и слушайте. Науката ви кани. Отворете ушите си. Ако са малки, те ще задържат малко истина; ако са големи, в тях ще влязат много глупости. Прочее внимавайте. Аз преподавам науката псевдодоксия епидемика. Имам един другар, който кара хората да се смеят. Аз ги карам да мислят. Ние живеем в същия сандък, понеже и смехът, и знанието са еднакво благородни. Когато питали Демокрит: „Как се просвещавате?“, той отговарял: „Като се смея.“ Мене ако ме питате: „Защо се смеете?“, ще отговоря: „Защото знам.“ Впрочем аз не се смея. Аз съм поправач на обществените грешки. Предприемам прочистване на вашите умове. Те са нечисти. Бог позволява народът да се мами и да бъде мамен. Не бива да изпитваме глупаво стеснение. Аз открито признавам, че вярвам в бога дори когато той греши. Само че, когато виждам нечистотии — а грешките са нечистотии, — аз ги измитам. Как знам това, което знам? То си е моя работа. Всеки взима знание откъдето може. Лактанций^[1] задавал въпроси на една бронзова глава на Вергилий, която му отговаряла; Силвестър II^[2] разговарял с птиците. Дали птиците са говорели? Или пък папата е чуруликал? Въпроси. Мъртвото дете на равина Елеазар приказвало със свети Августин. Между нас да си остане, но всички тези факти ми се струват съмнителни, с изключение на последния. Мъртвото дете е говорело, тъй да бъде; но то имало под езика си златна пластинка, върху която били изписани разни зодии. Значи е шмекерувало. Фактът се обяснява. Виждате колко съм умерен. Аз отделям истината от лъжата. Ето например и други погрешни разбирания, които вие като хорица от народа вероятно споделяте и от които аз желая да ви освободя. Диоскорид^[3] вярвал, че в растението буника има някакъв бог, Хризип^[4] — в медуницата, Йосиф^[5] — в палмовия корен, Омир — в чесъна. Всички те са се мамели. В тези треви има не бог, а демон. Проверил съм. Не е вярно, че змията, която изкусила Ева, имала човешко лице като Кадъм^[6]. Гарсиас де Хорто, Кадамосто^[7] и Жан Юго, архиепископ на Трев, отричат, че е достатъчно да прережеш дърво, за да уловиш слон. Аз съм склонен да приема тяхното мнение. Граждани, погрешните разбирания са дело на Луцифер. При царуването на такъв е неизбежно да се появят метеори от пагубни заблуди. Народе, Клавдий Пулхер^[8] не е умрял поради отказа на пилетата да излязат от курника; истината е, че предвиждайки смъртта на Клавдий Пулхер, Луцифер се е погрижил да накара тези животни да не ядат. Това, че Велзевул даде на император Веспасиан способността да изцелява сакатите и да връща зрението на слепите само като ги докосва, беше похвална сама по себе си постъпка, но намерението му бе греховно. Джентълмени, пазете се от лъжеучени, които използуват корена на орловата папрат и бялата змийска трева и правят мехлем за очи от мед и от кръв на петел. Научете се да прозирате измамите. Съвсем не е точно да се твърди, че Орион е роден от някаква си естествена нужда на Юпитер; истината е, че Меркурий е създал тази звезда по такъв начин. Не е вярно, че Адам е имал пъп. Когато свети Георги убил змей, до него не е стояла дъщерята на никакъв светия. Свети Йероним не е имал на камината в кабинета си часовник; първо — защото е живял в пещера и не е имал кабинет; второ — защото не е имал камина; трето — защото тогава още не са съществували часовници. Да проверяваме. Винаги да проверяваме. О, благородни слушатели, ако ви кажат, че щом някой помирише дилянка, в мозъка му се ражда гущер, че при разложението волът се превръща в пчели, а конят — в стършели, че мъртвият човек тежи повече от живия, че смарагдът се стапя в овнешка кръв, че ако видим гъсеница, муха и паяк заедно на едно дърво, това е предсказание за глад, война и чума, че епилепсията се лекува с червей, който се намира в главата на сръндака, не вярвайте, това са заблуди. Но аз ще ви кажа някои истини: кожата на тюлен предпазва от гръмотевица; жабата се храни с пръст, поради което в главата й израства камък; ерихонската роза цъфти на Бъдни вечер; змиите не понасят ясенова сянка; слонът няма стави и е принуден да спи прав, опрян на дърво; ако насадите жаба на яйце от петел, ще получите скорпион, който ще ви роди саламандър; слепецът проглежда, ако сложи едната си ръка върху лявата страна на олтара, другата на очите си; девствеността не изключва забременяването. Добри хора, натъпчете си в главите тези очевидни неща. Пък след това, ако щете, вярвайте в бога по два начина — или както жадният вярва в портокала, или както магарето вярва в камшика. А сега ще ви представя моя персонал.

В този миг един доста силен повей разклати рамките и капаците на прозорците на странноприемницата, около която нямаше други постройки. Шумът проехтя като продължителен небесен шепот. Ораторът спря за миг, после гласът му надделя:

— Прекъсват ме. Тъй да бъде. Говори, аквилоне. Джентълмени, аз не се сърдя. Вятърът е приказлив като всички самотници. Там горе няма с кого да си поговори. Затова се е разбъбрил. Да си дойда на думата. Тук вие виждате сдружени артисти. Ние сме четирима. А lupo principium — започвам с моя приятел; той е вълк и не крие това. Вижте го. Той е образован, сериозен и проницателен. Провидението ще да е възнамерявало да направи от него университетски доктор; но за тази цел трябва да си малко нещо глупав, а той не е. Прибавям, че той няма предразсъдъци и съвсем не е аристократ. Той, който има право на вълчица, при случай е готов да поговори и с кучка. Навярно неговите наследници, ако има такива, грациозно съчетават лая на майка си с виенето на баща си. Защото той вие. С хората трябва да виеш. Но понякога и лае — от снизхождение към цивилизацията. Проявява великодушие. Хомо е усъвършенствувано куче. Да почитаме кучето! Кучето е особено животно! То се поти с езика, а се усмихва с опашката. Джентълмени, по мъдрост Хомо може да се сравни с мексиканския гол вълк, възхитителния „ксолоицениски“, и го надминава по сърдечност. Ще добавя още, че е смирен. У него има скромност на вълк, който е полезен на човеците. Той проявява мълчаливо своята услужливост и милосърдие. Лявата му лапа не знае за доброто, което дясната върши. Такива са заслугите му. За този другия, моя втори приятел, казвам само едно: той е чудовище. Ще останете възхитени от него. Навремето е бил изоставен от пирати на брега на дивия океан. А тази тук е сляпа. Но дали тя е някакво изключение? Не. Всички ние сме слепи. Скъперникът е сляп — той вижда златото, а не вижда богатството. Разсипникът е сляп — вижда началото, а не вижда края. Кокетката е сляпа — не вижда бръчките си. Ученият е сляп — не вижда невежеството си. Порядъчният човек е сляп — не вижда мошеника. Мошеникът е сляп — не вижда бога. Бог е сляп — в деня, когато е сътворил света, той не с видял, че дяволът се е промъкнал в него. Аз също съм сляп — говоря, а не виждам, че вие сте глухи. Сляпата, която ни придружава, е тайнствена жрица. Веста би й доверила главнята си. В характера и има меки светлосенки, като във вълната на овца. Без да твърдя, мисля, че тя с дъщеря на крал. На мъдреца е свойствена похвална недоверчивост. Колкото се отнася до мене, аз умувам и лекувам. Мисля и превързвам рани. Chirurgus sum.^[9] Церя трески, зарази и чуми. Почти всички наши възпаления и страдания са нещо като естествен дренаж и ако се лекуват правилно, ни избавят от други болки, които биха били по-тежки. При все това не ви съветвам да имате антракс, другояче казано, синя пъпка. Това е глупава болест, която не служи за нищо. От нея се умира — и нищо повече. Аз не съм нито невежа, нито простак. Почитам красноречието и поезията и поддържам близки, макар и съвсем невинни отношения с тези богини. Ще завърша с един съвет. Благородни господа и госпожи, насаждайте в себе си всичко, което дава светлина — добродетелта, скромността, честността, справедливостта и любовта. Така всеки може да има тук, на земята, по една малка саксия с цветя на прозореца си. Милорди и господа, аз свърших. Сега ще започне представлението.

Човекът, навярно моряк, който слушаше отвън, влезе в ниската зала на странноприемницата, прекоси я, плати дребната сума, която му поискаха, озова се в някакъв двор, пълен със зрители, забеляза в дъното на двора широко разтворена барака на колела и видя на сцената един старец, облечен в меча кожа, един момък, който сякаш носеше маска, една сляпа девойка и един вълк.

— Ей богу, какви чудесни хора! — възкликна той.