Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’homme qui rit, 1869 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Ерма Гечева, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Виктор Юго. Човекът, който се смее
Френска. Трето издание
ДИ „Народна култура“, София, 1988
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вегенгайн
Редактор: Силвия Вагенщайн
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Евгения Джамбазова, Лили Александрова
Дадена за набор май 1988 г.
Подписана за печат ноември 1988 г.
Излязла от печат декември 1988 г.
Издателски коли 33,18. УИК 34,66
Формат 84Юx108/32 Печатни коли 39,50.
ДП „Димитър Благоев“ — София
Цена 4,58 лв.
История
- — Добавяне
IX
Яростното море предупреждава
Стопанинът на кораба, който държеше кормилото, избухна в смях:
— Камбана! Добре. Даваме ляво на борт. Какво означава тази камбана? Че земята е от дясната ни страна.
Спокойният и бавен глас на доктора отвърна:
— Няма земя вдясно.
— Как да няма! — викна стопанинът.
— Няма.
— Но камбанният звън иде от суша!
— Този камбанен звън иде от морето — рече докторът.
Сред смелчаците премина тръпка. Изплашените лица на двете жени се показаха в квадрата под навеса като две призовани привидения. Докторът пристъпи крачка и дългият му тъмен силует се отдели от мачтата. Звънът долиташе от дъното на нощта.
Докторът продължи:
— Посред морето, на половин път между Портланд и Ламаншкия архипелаг, има един буй, поставен за предупреждение. Тоя буй е закотвен с вериги за дъното и плава на самото равнище на водата. На него е закрепен железен триножник, на който е окачена камбана. При бурно време, когато морето се вълнува, то разтърсва буя и камбаната звъни. Сега чувате тази камбана.
Докторът млъкна, докато отмине новият, още по-силен пристъп на вятъра, почака звънът на камбаната пак да вземе надмощие и продължи:
— Чуеш ли този звън при буря, когато духа северозападен вятър, знай, че си загубен. Защо ли? Ще ви кажа. Щом чувате звъна на тази камбана, значи вятърът го носи към нас. А вятърът идва от запад, следователно подводните скали при Орини са на изток. Вие можете да чуете камбаната само защото сте между буя и скалите. Към тези именно скали ви тласка вятърът. Вие сте откъм лошата страна на буя. Ако бяхте от другата му страна, щяхте да бъдете в открито море, на сигурен път и не бихте чували камбаната. Вятърът не би носил към вас нейния звън. Бихте минали край самия буй, без да разберете. Ние сме се отклонили от пътя. Този звън бие тревога. Сега мислете какво да правим!
Докато докторът говореше, попритихнала от временното отслабване на вятъра, камбаната звънеше бавно удар след удар, сякаш се вслушваше в думите на стареца. Сякаш в морските глъбини биеше заупокойна.
Всички слушаха със затаен дъх ту гласа, ту камбаната.