Виктор Юго
Човекът, който се смее (10) (Том 4)

I
Закони, които не зависят от човека

Снежната буря в морето е едно от непроучените явления. Тя е най-смътният метеорологичен процес — смътен в пълния смисъл на думата. Тя представлява смесица от мъгла и вихри, по която и до ден-днешен все още не сме много наясно. Затова и толкова бедствия се дължат на нея.

Някои искат всичко да обяснят с вятъра и вълнението. Във въздуха обаче има една сила, която не е вятър, а във водата има една сила, която не е вълнение. Тази сила — една и съща във въздуха и водата — е токът. Въздухът и водата са две течащи, почти идентични маси, до такава степен проникващи една в друга чрез втечняване и изпаряване, че да дишаш, означава да пиеш. Единствен токът наистина тече. Вятърът и вълнението са само тласъци; токът е течение. Вятърът е видим чрез облаците, вълнението — чрез пяната; токът е невидим. От време на време той сякаш казва „тук съм“. Неговото „тук съм“ е гръмотевицата.

Снежната буря представлява загадка, сходна със сухата мъгла. Ако е възможно да се изясни онова, което испанците наричат „калина“, а етиопците „кобар“, то положително ще стане чрез внимателно наблюдение на магнитния ток.

Без тока редица факти остават необясними. В краен случай смяната в скоростта на вятъра, която по време на буря може да се промени от три на двеста и двадесет стъпки в секунда, би могла да обясни изменението във височината на вълните, която от три палеца при спокойно море стига до тридесет и шест стъпки. В краен случай хоризонталността на ветровете, дори и при буря, би обяснила факта, че една вълна с височина тридесет стъпки може да стигне до хиляда и петстотин стъпки дължина. Но защо вълните на Тихия океан са четири пъти по-високи край Америка, отколкото край Азия, тоест по-високи на изток, отколкото на запад; защо в Атлантическия океан става обратното; защо при екватора морето е най-високо по средата? На какво се дължи това различие в нивото на океана? Тук само магнитният ток, съчетан с въртенето на земята и привличането на небесните тела, може да даде някакво обяснение.

Не е ли необходимо това тайнствено явление, за да се изясни известно колебание на вятъра, който например се движи от югоизток през запад към североизток, после изведнъж се връща от североизток към югоизток по същия път, така че за тридесет и шест часа прави една огромна обиколка от петстотин и шестдесет градуса, както беше при снежната буря през 1867 година?

В Австралия вълнението по време на буря достига до осемдесет стъпки височина; това се дължи на близостта с полюса. На тези ширини бурята се предизвиква не толкова от разместването на въздушните пластове, колкото от постоянните електрически изпразвания под водата. През 1866 година презокеанският кабел редовно бе смущаван по два часа дневно — от 12 ч. до 14 ч. — от едно особено равномерно трептене. Известни сцепления и разлагания на сили произвеждат явленията, за които морякът трябва да държи сметка, ако не желае да се изложи на корабокрушение. В деня, когато корабоплаването, което сега е рутина, стане математика, в деня, когато се постараем да изясним например защо в нашите области топлите ветрове понякога идват от север, а студените от юг, в деня, когато разберем, че спадането на температурите е пропорционално на океанските дълбочини, в деня, когато започнем да взимаме под внимание, че земното кълбо е един голям поляризиран магнит в безкрайността, че има две оси — една на въртенето и една на магнитното излъчване, че тези две оси се пресичат в центъра на земята и че магнитните полюси се въртят около географските полюси, когато хората, които рискуват живота си, ще могат да се опрат на науката, когато ще плават по непостоянна, но проучена стихия, когато капитанът ще бъде метеоролог, когато боцманът ще бъде химик, тогава много катастрофи ще бъдат избегнати. Морето е колкото водна, толкова и магнитна стихия; един неизвестен океан от сили плува сред океана от вълни по течението на водата, тъй да се каже. Да виждаме в морето само една водна маса, ще рече, да не виждаме морето. Морето е толкова непрекъснато движение на токове, колкото е и движение на води. Притегателните сили може би усложняват неговата природа повече, отколкото ураганите. Молекулярното сцепление, изразено в редица явления, между които и микроскопичното за нас клетъчно привличане, е част от величието на океана. А вълната на излъчванията ту подсилва, ту препятствува въздушната и водна вълна. Който не познава закона за електричеството, не познава и хидравлическия закон; защото единият се преплита с другия. Истината е, че не съществува по-трудна, нито по-смътна наука. Тя граничи с емпиризма така, както астрономията граничи с астрологията. Без тази наука обаче не може да има корабоплаване.

Но достатъчно по този въпрос.

Една от най-заплашителните морски стихии е снежната буря. Снежната буря е главно магнитна буря. Произвежда я полюсът, както произвежда и северното сияние; той е в основата на тази мъгла, както е и в основата на тази светлина; и в снежинката, както и в пламтящия блясък, присъствието на тока е очевидно.

Бурите са нервни кризи, безумни пристъпи на морето. И морето страда от мигрени. Бурите може да се уподобят на болестите. Едни са смъртоносни, други — не; от едните се спасяваш, от другите загиваш. Снежната буря обикновено се смята за смъртоносна. Харабиха, един от боцманите на Магелан, я нарича „облак, излязъл от левия хълбок на дявола“^[1].

Сюркуф^[2] казва: „Тая буря е жива холера.“

Някогашните испански мореплаватели наричали този вид бури „невади“ — когато са придружени със сняг, и „хелади“ — когато носят град. Според тях заедно със снега от небето падали прилепи.

Снежните бури са свойствени за полярните ширини. Понякога обаче те стигат — бихме могли дори да кажем връхлитат, понеже при тях катастрофите са неминуеми, и до нашите ширини.

Както видяхме, „Матутина“, след като се отдалечи от Портланд, решително се впусна в едно голямо нощно приключение, още по-опасно поради приближаването на бурята. Тя бе предприела това рисковано пътешествие с някаква трагична смелост. Но нека подчертаем, че не й липсваха предупреждения.