Виктор Юго
Човекът, който се смее (52) (Том 4)

VII
Слепотата дава уроци по прозорливост

Понякога Гуинплейн се упрекваше. От щастието си той правеше трудно разрешим вътрешен проблем. Втълпяваше си, че да позволява да го обича жена, която не може да го види, значи да я мами. Какво би казала тя, ако очите й изведнъж се отвореха? Как би я отблъснало това, което я привличаше! Как би се отдръпнала от своя страшен магнит! Как би изпищяла! Как би закрила лицето си с ръце! Как би побягнала! Преследваше го мъчително угризение. Той си казваше, че няма право на любов, понеже е чудовище, хидра, боготворена от небесно светило, и че негов дълг е да осветли тази сляпа звезда.

Веднъж каза на Деа:

— Знаеш ли, аз съм много грозен.

— Знам, че си прекрасен — отвърна тя.

Гуинплейн продължи:

— Когато чуваш хората да се смеят, те на мен се смеят, понеже съм ужасен.

— Обичам те — каза Деа и след кратко мълчание добави: — Аз бях в смъртта, ти ме върна в живота. Когато ти си тук, все едно, че небето е до мене. Дай ми ръката си, за да докосна бога.

Ръцете им се потърсиха и се сплетоха; и погълнати от пълнотата на своята любов, те не си казаха нито дума повече.

Урсус ги гледаше сърдито. На другия ден, когато бяха тримата заедно, той измърмори:

— Впрочем и Деа е грозна.

Думата не постигна целта си — Деа и Гуинплейн не слушаха. Погълнати един от друг, те рядко обръщаха внимание на Урсусовите проповеди. Дълбокомислието му отиваше напразно.

В случая обаче предпазната мярка, която Урсус взимаше със своето „Деа също е грозна“, показваше, че този учен човек имаше известно познание за жената. Безспорно е, че Гуинплейн от честност бе извършил неблагоразумие. Казани на всяка друга жена и на всяка друга сляпа, думите „аз съм грозен“ биха имали опасни последствия. Да си сляп и влюбен, значи да си двойно сляп. В такова състояние човек мечтае, а мечтите се подхранват с илюзии; да лишиш любовта от илюзии, значи да й отнемеш хляба. Всеки възторг допринася за изграждането й; както физическото, така и моралното възхищение. Впрочем на жената никога не бива да се казват трудни за разбиране думи. Тя се опитва да си ги разясни и мислите й често взимат погрешна насока. Когато в разсъжденията се намести загадка, тя причинява пакост. Сътресението от една случайно подхвърлена дума може да разедини нещо, което е било споено. Понякога се случва, незнайно как, сърцето неусетно да се изпразни, понеже е получило невидимия удар от необмислено казана дума. Влюбеният забелязва някакво спадане в блаженството си. Няма нищо по-опасно от това бавно изтичане на чувството като от пукнат съд.

За щастие Деа не бе направена от такава глина. Тестото, от което са замесени, общо взето, жените, съвсем не бе използувано за нея. Деа бе рядко създание. Тялото й бе крехко, не и сърцето. Основата на нейното същество беше божественото постоянство в любовта.

Следата, която оставиха в нея думите на Гуинплейн, се сведе до това, че я накара един ден да каже:

— Какво значи човек да е грозен? Значи да върши зло. Гуинплейн върши само добро. Той е красив.

После, под същата въпросителна форма, свойствена на децата и на слепите, тя продължи:

— Да виждаш? Какво наричате вие да виждаш? Аз не виждам, а знам. Изглежда, че виждането крие.

— Какво искаш да кажеш? — попита Гуинплейн.

Деа отвърна:

— Виждането е нещо, което скрива истината.

— Не — каза Гуинплейн.

— Разбира се, че скрива — отвърна Деа, — ти нали казваш, че си грозен!

После поразмисли и добави:

— Лъжец!

И Гуинплейн изпита радостта, че си е признал, а не са му повярвали. Съвестта му беше спокойна, любовта му — също.

Така бяха стигнали — тя до шестнадесетата, той близо до двадесет и петата година.

Те не бяха, както казваме сега, „отишли по-далеч“, отколкото в първия ден, макар, както читателят си спомня, да бяха прекарали първата си брачна нощ още когато тя беше на девет месеца, а той на десет години. В любовта им намираше продължение някакво свято детство — случва се закъснелият славей да продължи нощната си песен чак до зори.

Милувките им почти не отиваха по-далеч от стискане на ръцете, рядко до докосване на оголено рамо. Сричащата любовна наслада им бе достатъчна.

Двадесет и пет години, шестнадесет години… Една утрин Урсус, който не забравяше намерението си „да им изиграе лоша шега“, каза:

— Скоро ще трябва да си изберете религия.

— Защо? — попита Гуинплейн.

— За да се ожените.

— Но ние сме вече женени — отвърна Деа.

Деа нямаше представа как хората могат да бъдат мъж и жена повече, отколкото те бяха с Гуинплейн.

Всъщност Урсус нямаше нищо против тяхното въображаемо и девствено задоволство, против това наивно удовлетворяване на една душа от друга; безбрачието, приемано като женитба, дори му допадаше. Той им говореше по този въпрос просто защото трябваше да се говори. Но като лекар намираше Деа ако не твърде млада, то поне твърде нежна и крехка за това, което той наричаше „плътски брак“.

Излишно бе да се прибързва.

Впрочем нима те не бяха женени? Ако въобще съществуваше неразрушимата връзка, не беше ли тя именно връзката между Гуинплейн и Деа? Удивителното бе, че те бяха тъй възхитително съединени тъкмо от нещастието. И сякаш тази първа връзка не беше достатъчна, към нея се бе добавила и любовта, за да ги обгърне и затегне. Как може да се счупи желязна верига, подсилена с възел от цветя?

Те бяха наистина неразлъчни.

Деа имаше красота, Гуинплейн имаше светлина. Всеки даваше своята зестра. И те образуваха нещо повече от двойка, те съставяха едно цяло, делеше ги само свещената преграда на невинността.

Но колкото Гуинплейн да бленуваше, колкото и да бе погълнат от възхищението си към Деа и от дълбоката си любов, той беше мъж. Съдбовните закони никога не могат да се избегнат. Като цялата безкрайна природа и той бе подложен на неясните кипежи, вложени в нас от създателя. Те именно го караха понякога, когато играеше пред публика, да поглежда жените в тълпата. Но той веднага отвръщаше виновно поглед, разкайваше се в душата си и бързаше да се затвори в себе си.

Нека добавим, че не получаваше насърчение. Върху лицето на всички жени, които виждаше, той четеше погнуса, антипатия, отвращение, отказ. Ясно бе, за него не можеше да има друга жена освен Деа и това му помагаше в разкаянието.