Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

7

Пътуването от Галала отне три денонощия. Конете бяха напълно изтощени и дори Наджа беше в края на силите си. Въпреки това, той си позволи само час почивка, колкото да измие праха от пътя и да смени одеянията си. След това, обръснат, с причесана и намазана с благовония коса, той се качи в парадна колесница, приготвена пред палатката му, по заповед на Асмор. Позлатата й блести под ярките слънчеви лъчи.

Наджа носи бяла ленена пола и нагръдно украшение от злато и полускъпоценни камъни. От кръста му виси легендарната синя сабя в златна ножница, която свали от умиращия фараон. Тя е изкована от някакъв непознат метал — по-тежка, по-твърда и по-остра от която и да е бронзова сабя. Няма друга такава в цял Египет. Принадлежала бе на Тан, Благородния Хараб, който я остави в наследство на фараона.

Най-значимата част от премяната му обаче, остава най-незабележима. Прикрепен към дясната ръка, малко над лакътя, на проста златна лента личи синият ястребов печат. Както и сабята, Наджа го взе от царственото тяло на Тамоз. Като Регент на Египет, Наджа вече има право да носи този знак на имперската власт.

Охраната му го обгражда, а отзад се строява целият легион. Начело на пет хилядно войнство, новият регент потегля към Тива.

Асмор му става копиеносец. Твърде млад за командир на легион, той е доказал качествата си в битка срещу хиксосите, а освен това е приятел на Наджа. Той също има хиксосийска кръв в жилите. Някога Асмор мечтаеше да оглави легион и това му изглеждаше връх на неговите амбиции. Но ето, че стъпи в полите на славата и пред погледа му се извисиха сияйните върхове на могъщество и власт, немислими в миналото върховни служби и, кой знае, може би дори въздигане до най-висшите благороднически среди. Няма нещо, което да го спре, няма толкова безразсъдна или низка постъпка, която да го отврати, стига с нея да ускори възкачването на своя покровител, Благородния Наджа, на египетския трон.

— Какво още ни пречи, стари приятелю? — попита Наджа, сякаш разгадал мислите му.

— Жълтите цветя отстраниха всички принцове на династия Тамоз от пътя ти — отвърна Асмор, като посочи с копие над сивите води на Нил към далечните хълмове на запад. — Всички лежат в гробниците си там, в Долината на мъртвите. Всички, освен един.

Преди три години бичът на Жълтите цветя помете двете царства. Нарекоха болестта така, заради ужасните жълти язви, които покриваха лицата и телата на поразените, преди да рухнат под ударите на изгаряща треска. Тя не се съобразяваше с личност и обществено положение, косеше като просо по жътва, както селяни, така и принцове, не питаше египтянин ли си или хиксос, не щадеше ни мъже, ни жени, ни деца, от което и да е поприще на живота.

Осем принцеси и шестима принца от властващото семейство погинаха. Само принц Нефер Мемнон и две негови сестри оцеляха сред всички деца на фараона. Сякаш самите богове разчистваха пътя към трона на Египет за Благородния Наджа.

Според някои, Нефер и сестрите му също щели да загинат, ако старият маг Таита не повикал на помощ свръхестествените си умения, за да ги спаси. И трите деца още носят на лявото рамо малки белези от разрезите, през които магът вкара в кръвта им заклинание срещу силата на Жълтите цветя.

Наджа се намръщи. Дори в този миг на върховно блаженство, мисълта за необикновените умения на мага не му дава мира. Никой не може да отрече факта, че старецът познава тайната на живота. Вече е живял толкова дълго, че никой не знае годините му. Едни казват сто, други — двеста. И въпреки това, той ходи, тича и кара колесница, като мъж в разцвета на силите си. Никой не може да го наддума в спор, никой не знае колкото него. Видимо боговете го обичат и са го осенили с тайната на вечния живот.

Стане ли веднъж фараон, само това ще му липсва. Дали пък няма да измъкне тази тайна от чародея Таита? Най-напред трябва да го заловят заедно с Нефер, но в никакъв случай да не го нараняват. Твърде голяма е стойността му. Изпратените на изток колесници ще му донесат трон, в лицето на принц Нефер и вечен живот, чрез евнуха Таита.

Ходът на тези приятни мисли бе смутен от Асмор:

— Ние, верните бойци от гвардейския легион, сме единсвената войска южно от Абнуб. Останалата част от армията е разположена на север срещу хиксосите. Столицата се брани от шепа хлапаци, недъгави и старци. Нищо не може да те спре, регенте.

Опасенията, че някой ще се опита да попречи на легиона да влезе в града, се оказаха безпочвени. Главната порта се отвори веднага, щом бе разпознат синият флаг и населението се изсипа пред стените, за да ги приветства. Носеха палмови клонки и гирлянди от водни лилии, защото в града се носеха слухове, че Наджа пристига с вест за славна победа над Апепи и хиксосите.

Приветствените радостни викове и смях се заменят бързо от погребален вой, когато посрещачите виждат повития труп във втората колесница и чуват виковете на войниците:

— Фараонът е мъртъв! Падна от хиксосийска стрела. Да пребъде във вечността!

Ридаещи тълпи тръгват след колесницата с царския труп към погребалния храм и в суматохата никой не забелязва, че новодошлите поемат охраната на градските порти и поставят стража по всички площади и кръстовища на града.

Траурната колесница увлича тълпите след себе си. Останалата част от обикновено гъмжащия град остава пуста и Наджа препуска в галоп по тесните криви улички към речния палат. Известно му е, че всички членове на съвета ще се втурнат към заседателната зала в мига, в който научат ужасната вест. Оставят колесниците пред входа на градината и петдесет войника под командата на Асмор се строяват около него. Преминават в стегнат строй през вътрешния двор и градините, осеяни със зюмбюл, край изкуствените езера, в които речни риби блестят като диаманти под прозрачна вода.

Пристигането на въоръжения отряд сварва членовете на съвета неподготвени. Входът на залата не се охранява, а вътре са само четирима. Наджа спира на прага и бързо ги оглежда. Менсет и Тала са престарели и отдавна са загубили някогашната си страховита мощ. Синка винаги си е бил слабонравен и колеблив. В стаята има само един мъж, с когото си струва да се съобрази.

Крат е най-стар от всички, но старостта му е като на вулкан. Облеклото му е в безпорядък. Явно идва направо от постелята, но надали е прекарвал времето си в сън. Разправят, че поддържа в най-добро настроение двете си млади жени, както и петте си наложници и Наджа няма основание да не вярва на тия приказки, защото безчет са войнските и любовни завоевания на гордия старец. Пресните влажни петна по бялата пола, както и сладостните естествени аромати на женска ненаситност, които го обгръщат, се долавят ясно от мястото, на което застава Наджа. Безбройните белези по ръцете и гърдите на Крат ясно свидетелстват за стотиците извоювани победи. Старецът вече не си дава труд да носи многобройните златни Вериги за доблест и за слава, с които бе удостояван през годините. Във всеки случай, общото им тегло може да повали вол.

— Благородни съветници! — приветства Наджа членовете на съвета. — Пристигам със злокобна вест. — Той пристъпва в залата, а Менсет и Тала се сгърчват на местата си като две зайчета, пред погледа на лъкатушна кобра. — Фараонът е мъртъв. Падна поразен от вража стрела при нападение над хиксосийска позиция, недалеч от Ел Уадун.

Всички членове на съвета, освен Крат, го гледат потънали в тъпо мълчание. Старецът пръв превъзмогва мъката и шока от страшната новина. У него се надига гняв. Той се изправя бавно на крака и гледа застрашително Наджа и придружителя му като стар бивол, чийто покой в тинята е нарушен от стадо недорасли лъвчета.

— Що за предателско нахалство ти позволява да носиш на ръката си ястребовия печат? Наджа, син на Тамлат и хиксосийска пачавра, ти не си достоен да лижеш земята под стъпките на мъжа, от когото си отмъкнал тази светиня! Сабята на кръста ти е въртяна от благородни ръце — тя не е за недостойната ти лапа! — Темето на Крат поаленява, а изсечените черти се изкривяват от негодувание.

За миг Наджа се стъписва. Откъде знае старото животно, че майка му е хиксосийка? Тази тайна се пази строго. Ето че се оказва изправен пред още една пречка, освен Таита, по пътя към двойната корона.

Той отстъпва крачка против волята си.

— Аз съм регент на царствения принц Нефер. Имам право да нося синия ястребов печат — отговаря той.

— Нищо подобно! — гърми Крат. — Нямаш такова право. Този печат може да се носи само от велики и благородни мъже. Фараон Тамоз имаше това право, Тан, Благородният Хараб имаше същото право, както и цяла редица могъщи царе преди тях. А ти, недоносен мелез, нямаш право!

— Бях избран от легионите на бойното поле. Аз съм регент на принц Нефер!

Крат тръгва към него с думите:

— Ти не си войн! При Ластра и Сива собственото ти чакалско племе хиксоси те направи за смях. Ти не си държавник, не си философ. Получи известни почести, единствено благодарение на грешната преценка на фараона. Сто пъти му казвах що за нищожество си.

— Назад, дърт глупак! — вика Наджа. — Аз замествам фараона. Докоснеш ли ме, нанасяш оскърбление на короната и достойнството на Египет.

— Ей сега ще ти смъкна сабята, а също и печата — обещава Крат, без да забавя крачка. — И чак след това, ще си доставя удоволствието да те напердаша по задника.

Асмор прошепва отдясно на господаря си:

— Наказанието за държавна измяна е смърт.

Наджа хваща своя шанс. Той вирва брадичка и поглежда стареца в очите.

— Ти си продрана стара торба фъшкии — вика той. — Времето ти мина, Крат, дърт спаружен идиот. Не смей с пръст да докоснеш регента на Египет!

Както и очакваше, Крат не можа да понесе обидата. Той нададе рев и се хвърли напред. Оказа се изненадващо бърз за възрастта и теглото си. Сграбчи Наджа и като го вдигна във въздуха се опита да откъсне печата от ръката му.

— Ти не си достоен…

Без да извърне глава, Наджа заповяда Асмор, застанал до него, с обнажена крива сабя в ръка:

— Удряй! Удряй здраво!

Асмор прави крачка встрани, за да има достъп до гърба на Крат, малко над пояса в областта на бъбреците. Опитната му ръка нанася удара точно и силно. Бронзовото острие потъва с лекота до ръкохватката, а после Асмор го завърта, за да разшири раната.

Цялото тяло на Крат се вдървява, а очите се разширяват. Той охлабва хватката и пуска Наджа на пода. Асмор издърпва сабята. Тя излиза с мъка, задържана от прилепнала плът. Светлото острие е цяло в кръв и тъмната гъста течност започва лениво да пропива бялата пола на стареца. Асмор нанася втори удар, този път насочен нагоре, под последното ребро. Крат се мръщи и клати глава, сякаш раздразнен от някаква детинщина. Извръща се и тръгва към изхода. Асмор го настига и още веднъж промушва тялото отзад. Крат продължава.

— Господарю, помогни ми да убием това куче — обажда се задъхан Асмор и Наджа се затичва с извадена сабя. Започва да мушка и да сече със синьото острие, което потъва по-лесно и по-дълбоко от бронзовите. Крат се олюлява през прага към градината, а от множеството рани струи на тласъци кръв. Членовете на съвета закрещяват:

— Убийство! Спасете Благородния Крат!

Асмор вика на свой ред:

— Предател! Вдигна ръка срещу регента на Египет! — И той нанася нов удар, като се цели в сърцето на стареца. Крат прави опит да се задържи за стената около езерото, но потъналите в собствената му кръв длани се плъзгат по мрамора. Той се навежда над ниската ограда и потъва във водата с мощен плясък.

Двамата убийци се надвесиха над оградата, за да си поемат дъх, с поглед прикован в бързо порозовялата от кръвта на стареца водна повърхност. Внезапно плешивата глава щръкна над водата и Крат пое шумно въздух.

— В името на всички богове, няма ли най-после да умре това старо псе? — Гласът на Асмор е пълен с изненада и объркване.

Наджа прекрачва оградата и нагазва до кръста, насочен към огромното тяло на стареца. Стъпва на шията му и го натиска под водата. Крат се мята отдолу и водата помътнява от кръв и тиня. Наджа натиска с цялото си тегло, за да го задържи долу.

— Все едно яздя хипопотам — смее се той, останал без дъх и Асмор веднага се присъединява към смеха му, последван от войниците, скупчили се около езерото. Те се давят от смях и крещят:

— Пийни си за последно, Крат, дърт пияница!

— Ще идеш при Сет къпан и уханен като бебе. Даже и богът няма да те познае.

Съпротивата на стария човек отслабваше и накрая стихна, като на повърхността изригнаха огромни мехури въздух. Наджа изгази до брега и се измъкна на сухо. Тялото на Крат бавно изплава и остана да лежи по лице.

— Измъкнете го! — заповяда Наджа. — Да не го балсамират, а да го нарежат на късове и да го заровят при останалите бандити, предатели и насилници в Долината на чакала. Гробът да не се отбелязва! — Така Крат няма да иде в рая. Осъден е да се скита вечно в царството на мрака.

Оставил мокра следа, Наджа се върна в залата на съвета. Там се бяха събрали вече и останалите му членове. Станали свидетели на кратовата участ, те се гушеха бледи и потресени по местата си. Гледаха втрещени военачалника, застанал отпред с окървавена сабя в ръка.

— Благородни съветници, наказанието за държавна измяна от незапомнени времена е смърт. Има ли сред вас някой, който да постави под съмнение справедливостта на тази екзекуция? — Огледа всички един по един и те един по един свеждаха поглед. Гвардейците обграждаха сградата в плътна редица и след убийството на Крат нямаше кой да организира съпротивата им.

— Благородни Менсет — обърна се Наджа към главата на съвета, — одобряваш ли действията ми, свързани с екзекуцията на предателя Крат?

В течение на една дълга пауза изглеждаше, че Менсет ще възрази на насилника, но най-накрая той въздъхна и вперил поглед в отпуснатите на скута си ръце, прошепна:

— Наказанието беше справедливо. — Съветът одобрява действията на Благородния Наджа.

— Одобрява ли съветът изборът на Благородния Наджа за регент на Египет? — попита той тихо, но въпросът се чу отчетливо в напрегнатата тишина на залата.

Менсет обходи с поглед присъстващите, но никой не пожела да срещне очите му.

— Съветът и неговият глава одобряват избора на новия египетски регент. — Най-накрая Менсет погледна Наджа право в очите, но обикновено добродушният поглед беше пълен с такова презрение и черна омраза, че се наложи да го намерят мъртъв в постелята му преди пълнолуние. Но засега Наджа само кимна.

— Приемам дълга и тежката отговорност, която стоварвате на раменете ми. — Той прибра сабята в ножницата и изкачи подиума на трона. — В първото си официално изявление като регент искам да опиша пред съвета храбрата смърт на божествения фараон Тамоз. — Направи многозначителна пауза, след което, в продължение на час, разказа с най-големи подробности своята версия за случилото се при Ел Уадун. — Ето, така загина един от най-достойните царе на Египет. Последните думи, които промълви, докато го свалях по склона на хълма, бяха: „Грижи се за единствения ми останал син. Грижи се за Нефер, докато бъде в състояние сам да носи двойната корона. Вземи под крилото си двете ми дъщерички и гледай косъм да не пада от главите им“.

Благородният Наджа не положи усилия да прикрие дълбоката си мъка и му потрябва време, за да овладее бликналите чувства. После продължи с укрепнал глас:

— Аз няма да измамя надеждите на нашия бог, който беше мой приятел и фараон. Вече разпратих колесници в пустинята да дирят принц Нефер и да го доведат тук. Щом пристигне, ще го сложим на трона, с жезъл и скиптър в ръце.

Съветниците загълчаха одобрително, а Наджа продължи:

— А сега, нека доведат принцесите.

Двете влязоха колебливо, като по-голямата Хесерет водеше за ръка малката Мерикара. Тя играеше на хвърли-хвани с другарките си, когато я повикаха. Зачервена от игра, тя цяла плуваше в пот. До съзряването й оставаха още няколко години, така че нозете й бяха все още тънки и дълги като на жребче, а обнажените гърди — по момчешки плоски. Дългата черна коса бе вързана на опашка над лявото рамо, а ленената й поличка беше толкова къса, че оставяше гола долната част на малкото й задниче. Тя се усмихна свенливо пред това страховито събрание от прочути мъже и стисна още по-здраво ръката на сестра си.

Хесерет бе видяла вече първата си червена луна и носеше ленени фусти и перука на девица, готова за сватба. Даже старците я погледнаха с интерес, защото бе наследила легендарната хубост на баба си, царица Лострис. Имаше млечна кожа. Крайниците й бяха гладки и добре оформени, а гърдите — съвършени като луната. Изразът й беше сериозен, но едва забележимо повдигнатите ъгълчета на устните загатваха лека, дяволита усмивка, а в огромните тъмнозелени очи проблясваха любопитни пламъчета.

— Елате насам, скъпи мои хубавици — повика ги Наджа и момичетата едва сега познаха любимия приятел на баща си. Те се насочиха доверчиво към него. Той стана от трона, тръгна към тях и сложи ръце на раменете им. Гласът и лицето му изразяваха дълбок трагизъм. — Сега трябва да бъдете храбри и да не забравяте, че сте принцеси от властваща династия, защото тъжна е вестта, която нося. Фараонът, вашият баща, е мъртъв. — За миг те сякаш не разбраха чутото, а после Хесерет изви жалния, проточен вик на оплаквачка. Мерикара я последва незабавно.

Наджа прегърна нежно и двете, след което ги заведе до подножието на трона, където коленичиха, потънали в неутешим плач.

— Всички виждат злочестината на царствените принцеси — обърна се Наджа към събранието. — Всички виждат и доверието, както и задълженията, с които фараонът ме дари и натовари. Тъй както взех под свои грижи принц Нефер Мемнон, така слагам днес под крилото си двете принцеси Хесерет и Мерикара.

— Сега всичката царствена кръв е в ръцете му. Независимо къде се е скрил в пустинята и без значение колко здрав и силен е в момента, принц Нефер явно е тръгнал към смърт от тежка болест — прошепна Тала в ухото на съседа си. — Новият регент на Египет направи съвсем ясни своите намерения.