Уилбър Смит
Чародей (58)

57

Иштар седи на брега на тресавището и гледа малобройната група на отсрещния бряг. Лицето му е цяло в татуировки. Около очите има алени кръгове, а пердето на едното от тях блести като сребърен диск. По дългия му нос се спуска двойна редичка червени точки. Подобни на папрат шарки обхващат бузите и брадичката му. Косите са оформени като твърди шипове, с помощта на червен лак. Той развързва робата си и я пуска на пясъка.

Изправя се съвсем гол. Гърбът и раменете му са покрити с леопардови шарки. На корема е изрисувана огромна червена звезда, а космите по срамните му части са обръснати, за да изпъкне гигантски виснал пенис. Кожицата е пробита на няколко места и там висят миниатюрни звънчета. Той вперва поглед в Таита и магът застава насреща му. Пространството помежду им сякаш се свива.

Членът на Иштар започва да набъбва и под нежния ромол на звънчетата застрашително се изправя. Медеецът разтърсва бедра, насочил яркочервената глава към Таита. Това пряко предизвикателство подчертава мъжкото превъзходство на Иштар над евнуха.

Таита вдига тоягата и я насочва към слабините му. Никой от двамата не помръдва, съсредоточил цялата си енергия срещу съперника.

Внезапно Иштар простенва и се изпразва върху пясъка. Пенисът му се сгърчва, смалява и добива съвсем незначителен вид. Иштар се отпуска на колене и бързо навлича робата, за да прикрие унизителните подробности по тялото си. Първата пряка схватка с чародея е загубена. Медеецът обръща гръб на Таита и бърза към мястото, където клечат двамата жреци на Севт и нубийският шаман. Присъединява се към кръга им, четиримата се хващат за ръце и започват да напяват.

— Какво правят? — пита неспокойно Нефер.

— Мисля, че се мъчат да открият заобиколен път — казва Минтака.

— Таита ще ги спре — заявява Нефер с увереност, каквато не изпитва.

Иштар скача внезапно с възобновено самочувствие, грачи като гарван и сочи на юг.

— Избира пътя, който ни показа сокола — тихо промълвя Таита. — Още не сме в безопасност.

Хората на Трок се качват по колесниците. Иштар застава до Трок в първото возило и колоната потегля на юг, покрай виещата се река от смъртоносна кал. Войниците крещят обиди и заплахи към малката група на отвъдния бряг.

След като прахът се сляга, бегълците забелязват, че Трок е оставил малък отряд — пет колесници с десет войника — за да ги държат под око. Скоро и последната колесница изчезва зад дюните.

— Трок ще намери пътя към нас още преди да мръкне — предсказва Таита.

— Какво можем да сторим? — пита Нефер.

Таита се обръща към него:

— Ти си фараонът. Ти си Господар на десет хиляди колесници. Дай ни заповеди, Велики!

Нефер го гледа онемял пред такава гавра. После поглежда в тия древни очи и не забелязва в тях подигравка. Гневът се надига в гърлото му с горчивия привкус на жлъч.

Понечва да каже, че са загубили всичко, колесниците и водата, че пред тях се е простряла палеща пустиня и ги преследва неуморна армия, но Минтака докосва ръката му, за да го възпре. Отново поглежда Таита в очите и го озарява вдъхновение.

Съобщава им плана си и още преди да свърши, Хилто се смее щастливо, а Мерен потрива доволно ръце. Минтака се изправя горда до него.

След като дава разпорежданията, Таита кима.

— Това е боен план на истински фараон! — казва той. Гласът му е равен и безизразен, но в погледа свети одобрение. Най-после е сигурен, че възложената му от Лострис задача, ще бъде скоро изпълнена. Нефер е почти готов да поеме в ръце собствената си съдба.