Уилбър Смит
Чародей (65)

64

Бурята връхлетя с такава мощ, че вдигна във въздуха колесницата на Трок и я затъркаля, заедно с впрегнатите коне, чиито кости затрещяха, счупени от стръката.

Трок също излетя във въздуха. Опита се да застане здраво на крака, но бурята го повали отново. Успя все пак да се изправи, благодарение на животинската си сила, но загуби всякакво чувство за ориентация. Щом отвори очи, беше заслепен от пясъка. Нямаше представа накъде е обърнат или къде би могъл да търси убежище. Вихърът се въртеше около себе си, така че напорът идваше едновременно от всички страни. Не посмя да отвори отново очи. Хасмин плющеше по лицето му и грубата му четка мажеше лицето и бузите, докато съобрази да ги покрие с шала.

В целия пясъчен ужас Трок изпищя:

— Спаси ме, спаси ме, Иштар и ще те възнаградя, както не си сънувал и в най-алчния си сън!

Сам не вярваше, че е възможно някой да го чуе в оглушителния рев на бурята, но ето че ръката на Иштар го хваща и стиска силно, за да покаже, че трябва да се държи здраво.

Залитат напред, до колене в течащия като река пясък. Трок се препъва в нещо и изпуска Иштар. Когато паникьосан започва да опипва трескаво наоколо, търсейки магьосника, разбира, че се е спънал в преобърната колесница.

Пищи отчаяно името на Иштар, като се върти в кръг, и Медеецът го улавя за брадата. Цял е охлузен от пясъка, ослепен е от пясъка, удавен е в пясъка.

Пада на колене и Иштар го изправя, като отскубва кичур от брадата му. Иска да заговори, но щом отваря уста, пясъкът нахлува вътре и го задавя. Знае, че умира — никой не може да преживее ужасното нещо, в чиято власт са попаднали.

Сякаш няма край това тяхно пътуване към нищото. После изведнъж усеща, че мощта на вятъра намалява. За миг си мисли, че бурята отминава, но ревът й не стихва, напротив, става още по-могъщ. Те се препъват и блъскат един в друг, като двама пияници, които се крепят взаимно по пътя от кръчмата. Вятърът отслабва още. През главата на Трок вяло преминава мисълта, че може би Иштар е направил някаква магия, за да ги защити, но точно в тоя момент силен порив на вятъра го отделя от земята и връзката с Иштар секва. Блъснат е в някаква скала с такава сила, че ключицата му се счупва.

Пада на колене и се притиска към стената, като дете към майчина гръд. Как бе успял Иштар да стигне до скалата, той нито знае, нито иска да знае. Важното е, че скалата отнема част от силата на бурята. Усеща Иштар да коленичи редом с него и да покрива главата му с туниката си. След това Медеецът го натиска да легне плътно до скалата и сам прави същото.