Уилбър Смит
Чародей (23)

22

Стоят сами върху най-високата кула в замъка. Изкачили са двеста стъпала, за да стигнат до това място, откъдето се вижда реката и завладяната неотдавна крепост Абнуб, разположена на десет мили нагоре по течението. Тива се намира на по-малко от сто мили в същата посока.

Апепи нарежда на стражите да слязат и да ги оставят сами, за да не чуе никой разговора им. Той гледа на юг, срещу течението на великата река. Облечен е в пълна бойна униформа: наколенници и нагръдна броня от дебел гьон, саблен пояс, осеян със златни розетки, в брадата са вплетени пурпурни панделки, в тон с парадната престилка. Носи и златния ауреус, короната с кобра и лешояд. Таита побесня при вида на свещените регалии върху посребрената глава на този нашественик и грабител, който се смята за фараон на цял Египет, но лицето му остана невъзмутимо. Напрегна съзнанието си, за да улови мисълта на Апепи. Тя представляваше сложна плетеница, така объркана и дълбока, че дори Таита не можа да се ориентира в нея, но долови вътрешната сила, която правеше Апепи толкова опасен съперник.

— Поне едно от нещата, които разправят за теб, излезе истина, магьоснико — прекъсна дългото мълчание Апепи. — Ти си велик лечител. — Таита замълча.

— Можеш ли да направиш магия за излекуването на цялата ми армия, както стори със сина ми? Ще ти платя цяла лака злато, колкото могат да носят десет яки коня.

Таита се усмихна едва-едва.

— Благородни, ако можех да направя такава магия, щях да мога да измъкна сто лаки просто от въздуха, без да си давам труд да лекувам главорезите ти.

Апепи се извърна и отвърна на усмивката, но в неговата нямаше нищо добро.

— На колко си години, чародей? Трок разправя, че си прехвърлил двеста. Вярно ли е?

Таита не даде вид, че е чул въпроса и Апепи продължи:

— Каква е цената ти, чародей? Щом не е злато, какво друго мога да ти предложа? — Въпросът беше риторичен и царят не дочака отговор, а мълком закрачи към северния парапет, където застана, свил юмруци на хълбоците. Загледа военните лагери и местата, където горяха трупове. Огньовете не спираха и черни облаци пушек продължаваха да се носят над зелената река и пустинята отвъд нея.

— Ти спечели една победа, Благородни — промълви тихо Таита, но я погледни купчините трупове. Преди чумата да отшуми и войската ти да се приготви за нови битки, фараонът ще прегрупира и ще умножи силите му.

Апепи се разтърси ядосан, като лъв, отпъждащ мухи.

— Упорството ти ме дразни, чародей!

— Не, Благородни, не аз, а истината и логиката на действителността те дразнят.

— Нефер Сети е дете. Победих го един път, ще го сторя пак.

— Но в неговата армия няма чума. Шпионите трябва да са ти казали, че той разполага с още пет легиона в Асуан и други два в Асиут. Те се спускат по течението на реката и ще бъдат тук преди новолуние.

Апепи изсумтя тихо, но не каза нищо. Таита продължи непреклонно:

— Шестдесет години война обезкървиха и двете царства. Ще продължиш ли традицията на Салитис, собствения ти баща, шестдесет години кръвопролития? Това ли ще оставиш на синовете си?

Апепи се обърна към него начумерен.

— Не поставяй на изпитание търпението ми, старче! Не обиждай баща ми, божествения Салитис! — След пауза достатъчно дълга, за да изрази недоволството му, Апепи продължи: — Колко време ти трябва, за да уредиш преговори с тоя, така наречен регент на Горното царство, с тоя Наджа?

— Ако ме пропуснеш през територията си и ми дадеш бърза галера, ще стигна Тива за три дни. Връщането по течението ще е още по-бързо.

— Ще изпратя Трок с теб. Кажи на Наджа, че ще се срещнем в храма на Хатор, на западния бряг, при Пера над Абнуб. Знаеш ли го?

— Знам го много добре — отвърна Таита.

— Можем да разговаряме там, но го предупреди да не очаква кой знае какво. Аз съм победителят, а той е губещата страна. Можеш да вървиш!

Таита остана на мястото си.

— Можеш да вървиш, чародей! — освободи го втори път Апепи.

— Фараон Нефер Сети е почти връстник на дъщеря ти, Минтака — каза Таита. Може би ще пожелаеш да я доведеш със себе си в Пера.

— С каква цел? — попита Апепи, като му хвърли подозрителен поглед.

— Един съюз между твоята династия и фараоните от Горен Египет би могъл да донесе траен мир за двете царства.

Апепи прокара пръсти през брадата си, за да скрие своята усмивка.

— В името на Севт, в интригите си ловък, колкото и в приготвянето на билкови смески, чародей. Тръгвай, преди да си прекрачил границата!