Уилбър Смит
Чародей (123)

123

По съвет на Таита, Нефер изпраща отряд съгледвачи, да се пръснат по брега на Червено море, но сам Таита е убеден, че основната сила на врага ще пристигне през Великата пясъчна пустиня. Оттам минаха Трок и Наджа в началото на месопотамския поход. Наджа познава добре маршрута, а пък и армията му е прекалено голяма, за да се прехвърли по море, както стори Трок с много по-малочислен състав.

Отново благодарение на мага, Нефер и щабът му са напълно наясно за числеността и състава на вражеските сили. Един от центурионите на Наджа, стар приятел на Таита и отдавнашен негов морален длъжник, изпрати вест, че иска да дезертира и да заяви лоялността си към фараон Нефер Сети. Таита отговори чрез друг свой човек — търговец на килими, поел с кервана си към Беершеба — че е по-добре центурионът да си остане на мястото. „За нас представляваш много по-голяма ценност като източник на информация, отколкото като войн“, съобщи магът чрез търговеца и му изпрати два необичайни дара: торба с пощенски гълъби и папирусов свитък с таен код.

Веднъж пуснати, гълъбите се завръщат право в гълъбарника в Аварис, като носят, привързан с копринен конец към единия крак, мъничък свитък от най-фин папирус. Благодарение на тях, Нефер знае точно броя и разположението на частите, числеността и въоръжението им. Знае денят, в който Наджа потегля от Вавилон, знае какви сили оставя там под командването на Асмор. Напълно информиран е за самия поход на запад, през Дамаск и Беершеба, както и през всички останали градове и гарнизони по пътя.

Много скоро става ясно, че оценката на Таита е правилна и че Наджа няма да прави опит за изненадващо прекосяване на Червено море. Решил е да предприеме фронтално нападение през Великата пясъчна пустиня.

Нефер изтегля съгледвачите от района на Червено море и бързо премества главната си квартира, както и по-голямата част от армията напред в приграничния град Исмаиля, на ръба на пустинята. Наоколо има изобилие от извори, както и предостатъчно пасища за добитъка.

Докато чакат в Исмаиля, гълъбите продължават да донасят сведения. Нефер знае не само броя и числеността на частите, но и имената на техните командири.

Минтака участва във военния съвет. Приносът и е неоценим, защото като родена хиксосийка, тя познава онези офицери на Наджа, които са служили при баща й. Изключителната й памет, тренирана в игра на бао, е запечатала всеки детайл от чутото навремето от баща й за всеки от висшите офицери. Тя съобщава на Нефер слабостите, качествата и особеностите на всеки един. Преглежда, заедно с останалите, пристигащите списъци.

— Този например, центурион Прен, дето командва ариергарда, той ми е роднина — братовчед на баща ми. Познавам го много добре. Учил ме е да яздя. Виках му чичо Тонка, което значи мечка на нашия език. — Усмихва се при този спомен. — Баща ми казваше за него, че е верен като куче, предпазлив и бавен, но щом впие зъби в гърлото на врага, не пуска до смърт.

Мерен вече е почти напълно възстановен. Моли Нефер за някаква полезна задача и той го изпраща с отряд колесници да проследи колоната на Наджа, след като се спусне в пустинята.

Съгледвачите на Мерен наблюдават придвижването на водните кервани, както и складирането на делвите в пясъка на различни места в безводното пространство, което разделя войската на Наджа от границата на Египет. Мерен иска разрешение да нападне и да разпръсне водните кервани, но Нефер нарежда в никакъв случай да не ги закача, а само да наблюдава и да запомня местоположението на складовете.

След това Нефер нарежда да се преместят и последните резерви, които държи край реката, а след пристигането им свиква разширен военен съвет, с участието и на техните командири.

— Въпреки колесниците, които отнехме от Трок при Галала, Наджа ни превъзхожда в това отношение с три към едно — съобщава той. — Всичките му хора и коне са калени в битките и състоянието им в момента е отлично. Не можем да си позволим да го оставим да мине пустинята и да стигне реката. Трябва да се бием тук.

Съветът заседава цяла нощ. Нефер излага бойния план и дава разпореждания. Ще оставят Наджа да навлезе на пет дни в пустинята. След това ще нападнат и ще унищожат водните му запаси както пред, така и зад него. Така армията му ще се окаже пленник на пясъчната пустиня.

— Познавам Наджа достатъчно добре и затова изграждам плана, като разчитам на неговата арогантна самомнителност и увереност в бойното му превъзходство. Сигурен съм, че и след като го лишим от вода, той няма да обърне назад, а ще продължи похода. Войските му ще стигнат до Исмаиля след многодневен сух преход през пясъците. Ще го срещнем с добре нахранени и напоени, напълно отпочинали хора и коне, на място, което ние ще изберем. Това ще компенсира разликата в силите.

По време на цялото съвещание Таита седи зад походния стол на фараона. Отстрани изглежда, че дреме. Понякога отваря очи, примигва като сънлива сова и пак ги затваря, за да отпусне глава върху гърдите.

— Основният ни недостатък е в броя и състоянието на колесниците — продължава Нефер, — но по отношение на стрелците с лък, прашкарите, както и на пехотинците, силите ни са почти равни. Сигурен съм, че щом разбере, че е лишен от вода, Наджа ще избърза пред пехотата с всичките си колесници. Двамата с Таита сме изработили план, с който да го подмамим в капан. Там ще се възползваме от едно малко преимущество. Пред стените на града, както и около изворите, ще издигнем ниски каменни стени, зад които да се скрият стрелците и пехотинците ни. Те ще са достатъчно високи, за да попречат на колесниците да преминат. — Нефер скицира позициите върху разгърнат на масата пред него папирус, с помощта на въглен. Хилто, Шабако, Соко и останалите от щаба са проточили шии, за да виждат. — Стените ще се издигат, по модела на рибарски кош. — Нефер рисува фуния, обърната с тясното към Исмаиля.

— Как ще го накараш да влезе във фунията? — пита Шабако.

— Чрез нападение с колесници и фалшиво отстъпление, което толкова пъти сме отигравали — отвръща Нефер. — Стрелците ни ще останат скрити зад стените, докато Наджа навлезе след нас в капана. Колкото по-навътре влизат, толкова по-гъсти ще стават редиците им, притиснати между стените. От толкова близо, ще станат превъзходни мишени за нашите хора.

Даже Шабако изглежда силно впечатлен.

— Искаш да ги затвориш в клетка, също както направи с Трок.

Обсъждаха ентусиазирано плана, правеха нови предложения, уточняваха подробностите. Най-накрая Нефер възложи на Шабако изграждането на стените. Таита посвети последните пет дни на размерването и очертаването им, така че работата можеше да почне още на сутринта.

— Времето ни е малко — предупреждава Нефер. — Силите на Наджа са вече в хълмовете при Хатмия. Водните кервани привършват изграждането на складовете. Очаквам до няколко дни да започне спускане в пясъците.

Най-накрая съветът свършва и хората се пръскат по задачите си. В залата, разположена в една от кулите на старинната крепост Исмаиля, остават трима: Нефер, Таита и Минтака.

Тя се обажда първа:

— Нали говорихме за Прен, моя чичо Тонка — казва тя и Нефер кимва, но гледа въпросително. — Ако мога да го срещна очи в очи, сигурна съм, че ще го убедя да се обърне срещу Наджа и да премине на наша страна, заедно с частта си.

— Какво имаш предвид? — пита Нефер, с остър глас и твърд израз на лицето.

— Ако се преоблека като момче и взема малък отряд от подбрани бойци, лесно мога да мина в обход на армията и да стигна ариергарда незабелязана. Рискът е съвсем малък.

Лицето на Нефер побелява от гняв.

— Лудост! — казва той със спокоен глас. — Чиста лудост, като оная, която показа при Галала, когато се изтъпани на скалата пред погледа на Трок. Да не съм чул и дума повече! Имаш ли представа, какво ще направи Наджа с теб, ако му паднеш в ръцете?

— А ти имаш ли представа, какво ще стане, ако в решителния момент чичо Тонка и легионите му налетят на Наджа в гръб? — тросва се на свой ред Минтака.

— Повече да не говорим по този въпрос! — Нефер става и удря с юмруци по масата. — Оставаш с Мерикара в крепостта до края на кампанията. Ако не ми дадеш дума, че ще избиеш тая глупост от главата си, ще наредя да те заключат в стаята и ще поставя отпред охрана!

— Не можеш да ме третираш като движима собственост! — Гласът й скърца от яд. — Не съм ти дори жена! Няма да приемам заповеди от теб!

— Аз съм твой цар и изисквам от теб да ми дадеш тържествено обещание, че няма да се излагаш на опасност, като се опиташ да изпълниш своя безумен план!

— Планът ми не е безумен и няма да ти дам никакво обещание!

Таита наблюдава безучастно. Това е първото им сериозно спречкване и той знае, че то е дваж по-болезнено, заради дълбоките чувства, които изпитват един към друг. Очаква изхода от двубоя с голям интерес.

— Ти умишлено не се подчини на нарежданията ми при Галала. Нищо не може да ме убеди, че и сега няма да сториш същото. Не ми оставяш никаква възможност! — Нефер я гледа мрачно и вика на стражата да доведат Цуга, главният евнух на харема.

— Не мога да се доверя и на Мерикара. — Нефер отново се обръща към Минтака. — Тя е изцяло под твое влияние и ако положиш малко усилия, тя като нищо ще се опита да ти помогне за този налудничав план. Ще ви изпратя и двете в харема на Аварис. Ще останете там под грижите на Цуга. Ще можете да се развличате с игра на бао, докато спечелим битката и войната.

И Цуга отведе Минтака. Тя се обърна към Нефер от прага и Таита се усмихна, при вида на лицето й. Нефер се бе опълчил срещу съперник, по-упорит от двамата фараони заедно.

Таита я посещава същата вечер в новите й покои, които споделя с Мерикара — жилището на някогашния командир на крепостта. Двама огромни, неподвижни евнуси стоят пред вратата и трети — пред зарешетения прозорец.

Минтака още кипи от гняв. Мерикара е не по-малко разлютена от начина, по който брат й се отнася към двете и особено от това унизително затваряне.

— Е, поне разбрахте, че не е изгодно да се опълчваш срещу цар, даже ако те обича — внимателно подмята Таита.

— Аз не го обичам! — тросва се Минтака със сълзи в очите. — Той се отнася към мен като към дете и аз го мразя.

— Аз го мразя още повече! — не иска да остане по-назад Мерикара. — Само да беше тук Мерен!

— Не ви ли идва на ума, че това, което прави Нефер, е доказателство за неговата любов и загриженост за вашата безопасност? Той много добре знае, каква ще бъде горката ви участ, ако попаднете в ръцете на Наджа и Хесерет.

Те се нахвърлят отгоре му с такъв хъс, че магът вдига ръце за защита срещу неописуемия им гняв и тактично се оттегля, със звънящи от обвинения и оплаквания уши.

На другата сутрин двамата с Нефер гледат от стените на крепостта потеглянето на малък керван, охраняван от евнуси и отряд бойни колесници. Минтака и Мерикара седят зад спуснатите пердета на фургона. Не пожелават да се покажат, за да се сбогуват с Нефер или Таита.

— Лично аз бих предпочел да бръкна с гола ръка в пчелен кошер — мърмори магът. — Малко такт не би навредил на спокойната атмосфера.

— Трябва да разберат, че аз съм фараон и моята дума е закон, даже и за тях. Освен това, в дадения момент имам далеч по-сериозни грижи от тези да задоволявам женски капризи — отвръща Нефер. — Ще го преглътнат! — но остава загледан след кервана, чак докато се стопи в горещата мараня на хоризонта.