Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

110

— Мардук е доволен — съобщава Иштар. Жертвоприношението, което му направи в пещите, е прието с най-голяма готовност!

Трок кима.

— Предай на моя брат Мардук, че щом той е доволен и аз съм доволен.

Трок е коленичил върху куп леопардови кожи на каменния под в светилището на храма, пред олтар на Мардук. Златният образ на бога представя симпатичен младеж с усмихнат израз. Статуята е три-четири пъти по-голяма от нормалните човешки размери. Единствените различия между бога и обикновения смъртен са малките кози рогца от двете страни на челото, както и козите копита, заместващи стъпалата.

— Ти нали каза, че Мардук е ужасен бог, по-кръвожаден и жесток дори от Севт, най-свиреп сред всички обитатели на пантеона? А този тук е само едно хубаво момче.

— Не се заблуждавай, божествени фараоне! — предупреждава го Иштар. — Това е лицето, което Мардук показва на човеците. Истинският му облик е толкова ужасен, че който го зърне, ослепява и го обхваща буйна лудост.

Стреснат от тази новина, Трок застава на колене пред статуята и потъва в мълчание, а жреците внасят две новородени за принасяне в жертва на бога. Иштар ги заколва така изкусно, че те дори не гъкват, а кръвта им потича в специално подложена за целта златна купа.

Когато малките мъртви телца тръгват по мраморния улей към разположената под светилището пещ, Иштар поставя златната купа пред олтара и запалва тамян. Като пее и мърмори, той хвърля стиски различни билки в пламъците, докато помещението се изпълва с гъст, синкав дим, ароматен и омаен.

След известно време мисълта на Трок става неясна, а зрението му се изкривява, като започва да вижда подскачащи сенки, а в далечината чува присмехулни звуци. Затваря очи и притиска с пръсти клепачи. Когато ги отваря, забелязва, че милата усмивка на бога се е превърнала в толкова злостна и вулгарна гримаса, че кожата му настръхва, сякаш полазена от отровни насекоми. Опитва се да отклони поглед, но разбира, че няма да може.

— Великият бок Мардук е доволен — повтаря Иштар, като гадае по кървавата повърхност в купата. — Той благоволява да отговори на въпросите ти.

— Кажи на Мардук, че го почитам като мой равен. Ще му изпратя още хиляди жертви в пещите.

— Мардук те чува. — Иштар взема купата в ръце и наднича в нея. След малко започва да се полюлява леко напред-назад с купата в ръце. Най-накрая вдига поглед.

— Обични Мардук, велик бог на Вавилон! Говори, Стаховити, ние те умоляваме!

Разтваря ръце срещу статуята и богът проговаря с детски, неясен и мелодичен глас:

— Привет на теб, мой братко Трок! — казва необикновеният глас. — Искаш да научиш нещо за оперения млад сокол, който разтваря криле и точи нокти в пустинята.

Трок е смаян не само от странния глас, но и от поразителната точност на направената констатация. Наистина имаше намерение да поиска съвет, относно идеята си да нападне и да разгроми Нефер Сети. Опитва се да отговори, но гърлото му е сухо, като повоите на древна мумия.

Сладкият детински глас продължава:

— Получил си добър съвет от моя верен слуга Иштар Медееца. Още по-добре е, че си се вслушал в него. Ако не беше го сторил, ако бе потеглил срещу Галала, когато пожела това, щеше да се натъкнеш на бедствие, много по-голямо от хамсин, който уби и погреба легиона ти.

Трок си спомни с горчивина, как Медеецът го бе убедил да не започва нов поход на изток, за да разбие Нефер Сети и да върне избягалата си жена Минтака. Шпионите отдавна го бяха осведомили точно за битието на двамата в Галала. Събрал бе нова експедиционна армия от колесници и пехотинци. Даваше си сметка, че ако не се отърве от това предизвикателство към трона му, ако не смаже момчето фараон, преди да е достигнало разцвета на силите си, скоро бунтове и въстания ще залеят цялото царство. А стане ли това, династията, която основава, ще погине. Колкото му се искаше да се освободи от предизвикателството и заплахата на Нефер Сети, дваж по-силно бе желанието му да сложи ръка върху Минтака — единствената жена, посмяла да се противопостави на волята му и да го унижи. Омразата му към нея бе по-силна от всякакви други чувства.

Иштар предотврати похода. С предсказания за страховити последици, с предупреждения за бедствия и болести, той го убеди да пренасочи силите си към този съвместен поход с Наджа, срещу приказния град Вавилон. Макар дотук походът да е пълен успех, а плячката и броят на убитите да надминава всичките му очаквания, Трок не се чувства удовлетворен.

Когато проговаря, думите му са насочени колкото към златния бог, толкова и към него самия.

— Трябва да смажа Нефер Сети! Двойната корона няма никога да стои стабилно на главата ми, ако не го убия и не го хвърля в пламъците, та да не може да възкръсне никога. Вече съм наредил да изличат неговото име, както и това на предтечата му, от всички надписи в цял Египет, но няма да намеря покой, докато не унищожа него самия, както и спомена за него за вечни времена.

Побеснял от омраза и гняв, той скача и крещи срещу Иштар и неговия бог:

— Един път вече ме подведе с лошите си предзнаменования и зловещи прокоби. Сега се обръщам към теб като към равен, не като богомолец. Искам от теб да ми предадеш Нефер Сети, за да въздам справедливо възмездие! Няма да приема нов отказ от теб или от твоя любимец тук! — В беса и възмущението си, Трок понечва да ритне Иштар. Забелязал това, той се мята встрани и подкованият бронзов сандал попада в свещената купа с младенческа кръв. Тя се плисва и стича по олтара.

Сам Трок се уплашва от стореното. Замръзнал пред олтара, той чака реакцията на бога.

— Светотатство! — квичи Иштар. — Трок Урук, можеш вече да си сигурен, че намерението ти е обречено на провал! — След това се просва в кървавата локва толкова уплашен, че не смее да вдигне очи към статуята.

Светилището е затиснато от страховита тишина. Слабият пукот откъм разположената под тях пещ, сякаш я подчертава.

После се чува шум, който не може да бъде сбъркан с друг. Долавя се дишане, отначало детско, но после все по-остро и силно. Вече е дишане на див звяр, а след малко — на митично чудовище. Дишането ехти из храма. Най-накрая се превръща в диханието на разярен бог — ревящо като всички небесни бури, гръмотевично като ураганен прибой. Толкова е страшно, че даже Иштар Медеецът скимти като дете.

— Богът никога няма да ти позволи да победиш! Да не си посмял да се опълчиш срещу Таита и неговото протеже, преди да умре чародеят! — шепне Иштар. След това проговаря ужасен глас, толкова груб и неземен, че нервите на Трок се разиграват и го побиват тръпки.

— Чуй ме ти, Трок Урук, обикновен смъртен с претенции на бог! — в тъмните ъгли на светилището тътне гръм. — Ти знаеш добре, че не си бог! Чуй ме добре, богохулнико! Тръгнеш ли срещу Галала против моята и на пророка ми Иштар воля, аз ще унищожа теб и армията ти, също както погребах другата ти армия в пясъците. И този път няма да избегнеш моя гняв!

Макар замаян от отровните благовония на мангалите и уплашен от гнева на Мардук, който изпълва стаята, умът на Трок стига, да усети фалшива нотка в думите на Иштар, както и нещо неубедително в поведението на Мардук.

Събира куража, разпилян от свръхестествените явления и прави опит да проумее, какво го е смутило. Разбира, че страховитото дихание, както и гръмовитият глас идват откъм корема на златната статуя. Взира се напрегнато и вижда, че пъпът на бога представлява тъмен отвор. Прави стъпка нататък и Иштар надига тревожно глава.

— Внимавай, Велики! Богът е сърдит. Не го доближавай!

Трок не му обръща внимание и прави още една стъпка, вторачен в пъпа на бога. Забелязва бегла светлинка, неясно движение. Често му се е случвало по време на битка да усети мига, в който съдбата му се усмихва. Този миг е такъв. Той се успокоява и крещи с все сила.

— Аз те предизвиквам, Мардук! Хайде, порази ме, ако имаш сила! Насочи върху главата ми пламъците на твоя храм, ако можеш!

Подозрението се превръща в увереност, когато в пъпа отново се забелязва раздвижване, а диханието спира. Трок изтегля сабята си и с плоската й страна блъска Иштар встрани от пътя си. Втурва се с все сила зад статуята. Бързо разглежда гърба, като почуква тук-там с върха на сабята. Кънти на кухо и когато поглежда по-внимателно, открива подвижна част, която пасва почти плътно.

— Скрита врата! — ръмжи Трок. — Май в търбуха на Мардук има повече неща, отколкото минават през устата му.

Той се връща и наднича през пъпа на статуята. Отвътре го гледа човешко око. Зеницата се разширява от изненада и Трок надава мощен вик:

— Излизай веднага оттам, ти подлога на големия звяр! — Опира рамо о статуята и напъва с всичка сила. Тя се поклаща на постамента си и Трок напъва отново. Идолът полита бавно и трясва на каменните плочи. Иштар пищи и се търкаля встрани, за да не попадне под него.

Главата на статуята е изкривена от падането, а от вътрешността й се чуват шумове, като от бягащи плъхове. Тайната врата се отваря и от нея наднича мъничка фигура, която Трок сграбчва за чорлавата коса.

— Милост, велики царю Трок! — моли момичето с меден глас. — Не аз се опитах да те измамя. Направих го по поръка на други. — Тя е толкова хубава, че в миг гневът на Трок утихва. След това я сграбчва за глезените и я залюлява надолу с главата в едната ръка. Тя плаче и се огъва.

— Кой ти каза да го направиш? — гърми Трок.

— Иштар Медеецът — хлипа момичето.

Трок я завърта два пъти над главата си, за да набере инерция, след което хласва детето в една колона на храма. Писъците му секват. Трок пуска трупчето върху олтара.

Извръща се към статуята, пъхва ръка със сабята през тайната врата и започва да мушка напосоки във вътрешността на бога. Следва нов писък и през отвора излита едно гротескно същество. Отначало Трок мисли, че е гигантска жаба и отскача уплашен. След това забелязва, че е гърбаво джудже, по-малко дори от момичето, което току-що уби. То мучи като бик — оглушителни звуци, които никак не се връзват с жалката фигурка. Това е най-грозното човешко същество, попадало някога пред очите на Трок. Очите са кривогледи и различно големи. Кичурчета черни косми се подават от ушите и ноздрите му. Има ги и по огромните брадавици, украсили цялото лице.

— Прости ме, задето се опитах да те измамя, могъщ бог и цар на Египет! — Трок замахва към него със сабята, но човечето избягва удара с неподозирана пъргавина и започва да се щура като невестулка из светилището, като бучи от ужас с невероятния си глас. Трок се разсмива от цялата шутовщина. Джуджето се шмугва зад завеса в дъното на помещението и изчезва през тайна врата.

Трок го оставя на мира и се обръща към Иштар, тъкмо навреме, за да сграбчи един лакиран кичур, преди да се е изсулил от стаята. Просва го на пода в цял ръст. Рита го силно в ребрата, корема и гърба.

— Излъга ме! — Трок вече не се смее и лицето му е потъмняло от гняв. — Подвел си ме преднамерено! Отклонил си ме от моята мисия!

— Моля те, господарю! — вие Иштар, като се търкаля по пода, за да избегне ужасните ритници. — Правех го за твое добро.

— За мое добро ли остави семето на Тамоз да никне необезпокоявано в Галала и да разпространява размирици и бунтове в страната ми? — реве Трок. — За луд ли ме мислиш или за глупав?

— Вярно е — ломоти Иштар, докато Трок го рита в ребрата и преобръща по гръб. — Как можем да се опълчим срещу чародея, който командва бурята, като да му е кученце?

— Страх те е от Таита! — Трок спира да си поеме дъх. — Чародеят? — Не може да повярва на ушите си.

— Той ни наблюдава непрекъснато. Може да обръща срещу мен собствените ми заклинания! Не мога да го надвия! Исках само да те предпазя от него, велики фараоне!

— Искал си само да спасиш собствената си нашарена в синьо кожа — зъби се Трок и отново напира да обсипе с ритници свитото на две тяло на Иштар.

— Умолявам те, пръв сред боговете! — Иштар прикрива глава с ръце. — Дай ми наградата и ме пусни да си вървя. Таита разруши силата ми. Не мога да се опълча срещу му отново. Не мога да ти бъда повече от полза!

Трок застива с изтеглен назад, готов за ритник крак.

— Наградата ти? — пита той смаян. — Да не би да очакваш да възнаградя твоята невярност с три лаки злато?

Иштар се изправя на колене и прави опит да целуне крака на Трок.

— Аз ти дадох Вавилон, велики господарю. Не можеш да ми откажеш обещаното!

Трок се смее гневно.

— Мога да ти откажа каквото ми дойде на ума. Дори живота. Ако искаш да живееш, ще ме заведеш в Галала и ще си опиташ късмета срещу Чародея.