Уилбър Смит
Чародей (115)

115

На сутринта след дебаркирането, Трок залавя група бедуини, повели керван магарета към Сафага. Без нищо да подозират, те излизат от пустинята, за да налетят право в ръцете на постовете. Славата на Трок се е разнесла до най-отдалечените кътчета на пустинята и щом разбират в чии ръце са попаднали, бедуините се надпреварват да му услужат. Разказват с най-дребни подробности за възстановяването на разрушения град, за бликналия от скалата извор, за тучните пасища и хлебни ниви в околността. Назовават и приблизителния брой колесници, с които разполага Нефер Сети и Трок разбира, че го превъзхожда в съотношение пет към едно. И най-важното: описват му пътя от Сафага до древния град. До този момент Трок има сведения по въпроса само от втора ръка и те май излизат неверни. Казали му бяха, че дори и бързо да се движи, пътят ще отнеме три-четири дни, така че той реши да потегли с тежки обози, да носи храна и вода със себе си. Това щеше да проточи много работата. А ето сега научава, че може да стигне Галала за един ден и една нощ яка езда.

Той преценява всички плюсове и минуси и решава да предприеме бърз преход през пустинята, за да изненада защитниците на града и да го превземе от един път. Това предполага естествено, че коне и хора ще влязат в бой, изтощени от прехода и с празни водни мехове. При численото си превъзходство обаче, както и в резултат от изненадата, те ще завладеят извора и насажденията, описани от бедуините. Сложат ли ръка върху тях, победата им е в кърпа вързана.

Още два дни отиват за доразтоварване на корабите и за сглобяване на колесниците. На втората вечер е готов за форсиран марш към Галала.

Напълнили догоре мехове, първите кохорти напускат Сафага, щом дневната жега започва да отстъпва пред вечерния хлад. След всяка колесница вървят по два запасни впряга. Няма да спират за отдих на конете, а просто ще ги сменят. Всяко изтощено животно ще се оставя по пътя, за да бъде прибрано от обоза.

Трок е в авангарда и налага убийствено темпо, като ту тръгва пеша, успоредно с колесницата при изкачване на поредния хълм, ту я подгонва в галоп отвъд хребета, до подножието на следващия. След като видяха меховете празни, връщане назад няма. До преди обеда на следния ден, всички запасни впрягове са използвани. Бедуините продължават да уверяват Трок, че Галала е съвсем близо, но от всеки следващ изкачен хребет, пред очите им се разкрива една и съща панорама: безбрежна, скалиста, опечена от слънцето пустош.

В късния следобед бедуинските водачи се измъкват незабелязани и изчезват. Трок изпраща подире им чифт колесници, но никой не намира и следа от тях — стопяват се в пустинята като джинове.

— Нали те предупредих — казва му злорадо Иштар. — Трябваше да ме послушаш. Тия безбожници са подкупени от Таита Чародея. Почти сигурно е, че пътят е скрит от него, а ние сме отклонени кой знае накъде. Нямаме представа къде е тая митична Галала и дали изобщо съществува. — В отговор на това непоискано становище, Трок го шибва през татуираното лице. Това не помага на фараона да се освободи от обзелото го чувство на униние и обреченост. Той шибва конете и поема по поредния склон. Пита се, колко ли още чакат напред. Почти накрая на силите си са и надали ще могат да продължат през нощта.

И все пак, карат някак си напред или поне повечето го правят. Петдесет или шестдесет колесници са изтощили и последния впряг и той ги оставя пръснати по пътя.

Слънцето ги дарява с топла целувка след студената нощ, но това е предателска целувка. Съвсем скоро започва да прежуря и заслепява налетите им с кръв очи. За пръв път Трок съзира възможността да умре тук, на този път към нищото.

— Още един хълм — вика той към конете и се мъчи да ги подкара в тръс, но те се препъват нагоре по лекия наклон, с овесени глави и отдавна превърната в солени петна пот по гърбовете и хълбоците. Малко преди билото, Трок се обръща да погледне влачещата се подире му армия. И без да брои колесниците вижда, че е загубил половината. Стотици пеши войници се мъкнат след колоната и още в същия миг неколцина падат пред очите му и остават да лежат като убити. Над главите им се вият лешояди — стотици черни точки в синия небосклон. Някои се плъзгат надолу към пиршеството, което им е устроил.

— Има само един път — казва Трок на Иштар. — И той води напред. — Камшикът плющи по гърбовете на конете и те с мъка продължават напред.

Стигат хребета и Трок ахва от изненада. Пред погледа му се изпречва невероятна картина. Вижда руините на древен град. Очертанията им са призрачни, но внушават усещане за вечност. Както му бе казано, градът е заобиколен от тучна зеленина и канали, пълни с блещукаща на слънцето бистра вода. Конете я усещат и напъват с нови сили.

Трок удържа порива и отделя време за преценка на обстановката. Веднага забелязва, че градът е беззащитен и безпомощен. Портите са отворени и през тях изтича паникьосаното множество на жителите му. Награбили в ръце дребни деца и жалки вързопи, хората се устремяват като поток по тясна долина със стръмни брегове на запад от Галала. Неколцина пеши войника се мяркат из тълпата, но и те явно бягат и не представляват никаква заплаха. Ни помен от кавалерия или бойни колесници. Това е овче стадо пред лицето на глутница вълци, но вълците са изтощени и полумъртви от жажда.

— Севт ни ги поднася на тепсийка! — крещи победоносно Трок. — Преди залез-слънце ще имате толкова жени и злато, колкото не сте и сънували!

Викът му се предава от човек на човек отвъд планинския хребет и всички се втурват с последни сили към най-близкия напоителен канал. Нареждат се по бреговете му и започват да лочат благословената течност, докато конете заприличват на бременни. Мъжете се просват на земята и потапят глави или пълнят шлемовете и ги изливат върху сгорещените си лица и в същото време пият.