Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

44

Старият воин Хилто се отзовава веднага на повикването. Чакал е в караулното помещение при входа на двореца. С него е и нубийският шаман Бай, както и четирима от най-доверените му хора. Един от тях е Мерен, приятел и другар от детските години на фараона. Станал е красив младши офицер в гвардията. Таита специално е настоял за неговите услуги.

Хилто и Бай носят плетен като кош сандък, използван от балсамьорите за пренасяне на трупове до храма. Празният сандък изглежда по-тежък, отколкото би трябвало да е.

Таита ги въвежда в стаята на смъртника и шепне на Хилто:

— А сега бързо! Всяка секунда е скъпа!

Вече е завил Нефер в дълъг ленен саван, като свободният край закрива лицето му. Носачите оставят сандъка на пода и почтително полагат Нефер в него. Таита подлага възглавници под тялото, за да не се движи много при пренасянето, затваря капака и кимва.

— Към храма! — казва той. — Всичко е готово.

Таита поверява чантата си на Мерен и групата бързо тръгва през коридорите и дворовете на палата. Следват ги протяжните звуци на жалейката. Стражите коленичат и свеждат копия при преминаване на мъртвия фараон. Жените покриват лица и вият. Всички лампи са угасени, а също и огньовете в кухнята, така че отникъде не излиза дим.

В предния двор отряд колесници от войската на Хилто чака готов. Носачите полагат продълговатия сандък в първата и го укрепват с кожени ремъци. Мерен оставя кожената чанта на Таита до сандъка, а магът се качва и поема юздите. Овнешките рогове дават сигнал и колоната потегля през портите ходом.

Новината за смъртта на фараона е плъзнала като чума из града. Жителите се тълпят около портите, плачат и извиват жални гласове. Шпалир от хора се е проточил по целия път до погребалния храм. Ридаещи жени изтичват и хвърлят свещени лотосови цветове върху мъртвия.

Таита подкарва конете отначало в тръс, а после в полугалоп. Няма търпение да стигне светилището на погребалния храм час по-скоро. Храмът на неферовия баща още не е разрушен, макар фараон Тамоз да е откаран в гробницата си преди месеци. За самия Нефер няма издигнат храм — беше толкова млад, че никому не е минавало през ум за това. И сега няма друг изход, освен да използват сградата, издигната за бащата.

Високите стени от розов гранит и колонадата са издигнати върху малко възвишение на речния бряг. Набързо събраните жреци посрещат колоната. Главите им са прясно обръснати и намазани с масло. Тъпани и систруми отмерват траурен такт, докато Таита спира колесницата в подножието на стълбището, което води към Залата на скръбта. Хилто и войните му вдигат плетения сандък на рамене и го понасят по стълбите. Жреците се подреждат след тях и напяват траурни химни. При отворените двери на Залата на скръбта, носачите спират и магът поглежда жреците.

— По милостта и волята на регента на Египет, аз, Таита, съм натоварен със задачата да извадя вътрешностите на фараона. — Приковава първожреца с хипнотизиращ поглед. — Всички останали ще чакат отвън, докато изпълня тази свещена задача!

В редиците на погребалното братство настъпва брожение. Това е посегателство върху традицията и собствените им правомощия. Таита не отделя втренчен поглед от очите на първожреца и вдига ръка с талисмана на Лострис. Свещенослужителят знае страховитата слава на този амулет.

— Щом регентът на Египет е наредил така — капитулира той и добавя, — ние ще се молим непрекъснато отвън, докато магът изпълни своя дълг.

Таита въвежда Хилто и носачите в Залата на скръбта и те почтително оставят плетения сандък на пода до диоритовата плоча в средата. Таита вдига поглед към Хилто и той тръгва с достолепна стъпка към дверите, за да ги затвори под носа на жреческото събрание. После бърза към Таита. Двамата вдигат Нефер и го полагат върху черната плоча.

Таита отмята плата от лицето му. То е бледо и красиво като на младия бог Хор. Таита обръща внимателно главата му на една страна и дава знак на Бай, който поставя кожената чанта близо до десницата му и я отваря. Таита взема щипците от слонова кост, бърка в ухото на фараона и измъква вълнения тампон. Напълва уста с тъмночервена течност от стъклено бурканче и с помощта на златна тръбичка внимателно промива ухото на Нефер. Наднича навътре в канала и с удовлетворение установява, че няма възпаление. Капе успокояваща течност в ухото и отново го запушва с тампон. Бай държи противоотровата на еликсира на Анубис в друго стъклено бурканче. Когато го отваря, в стаята се разнася остър дъх на камфор и сяра. Хилто помага да вдигнат Нефер в седнало положение и Таита излива цялото съдържание на бурканчето в устата му.

Мерен и останалите наблюдават всичко това с дълбоко недоумение. Внезапно Нефер се закашля и те отскачат от обсидиановата плоча, като правят знак против злощастие. Таита масажира голия гръб на Нефер и той кашля отново, като повръща малко жълта слуз. Докато Таита усилено се труди, Хилто заповядва на хората си да коленичат и да се закълнат в живота си, че няма дума да проронят за видяното тук. Войните се подчиняват потресени.

Таита долепя ухо до гърба на Нефер, слуша внимателно и кима. Пак масажира и отново слуша. Дава знак на Бай, който изважда от чантата снопче сухи билки и ги пали от една маслена лампа. Поднася ги под носа на Нефер. Момчето киха и се опитва да извърне глава. Доволен, Таита отново го повива в савана и кима към Бай и Хилто.

Тримата се навеждат над сандъка. Пред зяпналите от удивление войници, те махат фалшивото дъно и отдолу се показва втори труп. Той също е повит в бял саван.

— Хайде! — нарежда Хилто. — Изкарайте го!

Под внимателния поглед на Таита и отривистите команди на Хилто, двете тела разменят местата си. Нефер е положен в долната част на сандъка, но фалшивото дъно още не е върнато на място. Бай кляка край него, за да наблюдава състоянието на фараона. Останалите полагат непознатия труп върху плочата.

Таита го разповива и разкрива тяло на мъртвец с ръста на Нефер и неговата възраст. Има същата гъста тъмна коса. Издирването на подходящ труп беше възложено на Хилто. При сегашните климатични условия в страната, изпълнението на подобна задача не представляваше особена трудност. Чумата продължаваше да върлува в бедните покрайнини на областта. В добавка към нея, винаги можеше да се разчита на нощния уличен урожай: жертвите на сбивания, предумишлени убийства или разбойнически нападения.

Хилто провери всички източници. В крайна сметка обаче, успя да издири, при обстоятелства така благоприятни за целта, че надали са били случайни, идеален заместник за младия фараон. Градските стражи заловиха на местопрестъплението младежа, в опит да отмъкне кесията на един от най-уважаваните зърнени търговци в Тива, а съдиите без колебание го осъдиха на смърт чрез удушване. Осъденият юноша дотолкова приличаше в тяло и тен на Нефер, че можеше да мине за негов брат. Освен това, беше добре охранен и здрав, с нищо не напомняше жертвите на глада и чумата. Хилто проведе приятелска беседа с командира на градската стража и по време на разговора, три тежки сребърни пръстена намериха пътя си към подходящата кесия. Съгласно договорката, екзекуцията бе отложена до определен от Хилто ден, като трупът се предаде в толкова запазен външен вид, колкото изкуството на палача позволява. Строгата, но справедлива присъда бе приведена в изпълнение тази сутрин и трупът на осъдения още не беше изстинал.

Свещените съдове са подредени в малка ниша. Таита нарежда на Мерен да ги донесе и отвори. Докато изпълнява това, Таита обръща трупа на една страна и прави дълъг разрез от ляво. Няма време за изява на хирургическо майсторство. Бърка и вади вътрешностите, после пъха скалпела дълбоко в тялото. Най-напред разрязва диафрагмата, за да проникне в гръдния кош, после прониква между белия дроб, далака и черния дроб, за да пререже трахеята над двата белодробни лоба. Най-накрая обръща трупа по корем и като нарежда на Мерен да разпъне бутовете встрани, срязва аналния сфинктер. Нищо вече не задържа съдържанието на корема и гръдната клетка.

Измъква ги върху диоритовата плоча в обща маса. Мерен пребледнява, олюлява се и запушва уста с длан.

— Не на пода — в кофата! — разпорежда делово Таита. Мерен се е сражавал на север срещу пълчищата на Апепи. Убивал е хора и окото му не мигва в касапницата на бойното поле. Сега обаче, тича към глинения съд и шумно повръща.

Окървавен до лактите, Таита започва да сортира бял и черен дроб, черва и стомах в отделни купчини. Свършил с това, той занася червата и стомаха в кофата, която вече съдържа мереновия принос. Изцежда съдържанието на срязаните вътрешности в нея и ги пуска в отредените им съдове. Допълва ги със сол и поставя капаците. След това измива ръцете си в бронзови съдове с вода, оставени специално за целта.

Хвърля въпросителен поглед към Бай, който кима утвърдително — състоянието на Нефер е задоволително. Таита бързо зашива разреза. Повива главата. Свършил с това, отнася трупа с помощта на Хилто до голяма вана солен разтвор и го потапя в нея до шия. Там ще остане, със скрита под бинтове глава, в продължение на шестдесет дни. В края на периода жреците ще го извадят, ще махнат бинтовете и ще установят замяната. В онзи момент обаче, Таита и Нефер ще бъдат далеч-далеч.

Трябва им още малко време, за да почистят плочата с вода от кожени ведра, да измият и да приберат инструментите на Таита. Готови са за тръгване. Таита прикляка до сандъка и докосва гърдите на Нефер с длан. Кожата е топла, усеща се пулс. Дишането е бавно и равномерно. Повдига единия клепач и вижда реакцията на зеницата. Изправя се доволен и дава знак на Хилто и Бай да върнат фалшивото дъно на място. Когато това е сторено и те понечват да затворят капака, Таита ги спира.

— Нека остане отворен! — казва той. — Нека жреците видят със собствените си очи, че е празен!

Носачите вдигат сандъка за дръжките и Таита ги повежда към изхода. Когато приближават дверите, Хилто ги отваря и жреците проточват шии. Хвърлят бегъл поглед на празния сандък и се втурват в Залата на скръбта с почти неприлично нетърпение, за да се заемат с отказаните им до момента дейности.

Оставени без внимание от събраната пред храма тълпа, Таита и хората му качват сандъка в първата колесница и поемат в колона назад към града.

Когато влизат през главните порти, заварват тесните улички почти пусти. Част от хората са при погребалния храм, за да се молят за душата на покойния млад фараон, а други са пред палата, за да чуят обявяването на новия владетел, макар да няма съмнение, кой ще бъде следващият фараон на Горното царство.

Хилто кара колесницата към казармите край източната порта, а сандъкът е внесен през задния вход на собственото му жилище. Тук всичко е готово за пристигането на Нефер. Изваждат го от скритата половина на сандъка и Таита, с помощта на Бай, започва окончателното му съживяване. След няколко часа момчето е в състояние да хапне малко просеник и да изпие купа кобилешко мляко с мед.

Най-накрая Таита решава, че може да го повери на грижите на Бай и подкарва колесницата по пустите улички. Внезапно пред него гръмва хилядогласно приветствие. Стигнал двореца, той попада в гъста тълпа, която празнува възцаряването на новия фараон.

— Вечен живот за Великия и Свещен фараон Наджа Киафан! — реве тълпата с верноподаническо рвение, а делвите вино преминават от ръка в ръка.

Множеството е толкова гъсто, че Таита е принуден да остави колесницата на грижите на Мерен и да продължи пътя си пешком. При дворцовите двери стражата го познава и разбутва тълпата с тъпия край на копията си, за да му стори път. Щом влиза вътре, той бърза към тържествената зала, където заварва друго раболепно множество. Цялото офицерство, чиновничество и всички придворни са се стълпили, за да заявят своята вярност към новия владетел, но авторитетът на Таита, както и обезсърчаващият му поглед, разтварят тълпата и той се нарежда сред първите.

Фараон Наджа Киафан и неговата царица са в частния кабинет, зад дверите в дъното на залата, но Таита трябва да изчака само миг, преди да бъде допуснат при царствените особи.

За негова изненада, Наджа вече носи двойната корона и държи пред гърди царствения жезъл и държавния скиптър. Край него, като пустинна роза след роса, цъфти царица Хесерет. Тя е така прекрасна, както Таита я знае отколе, а очите й са станали дваж по-големи под майсторския въглен на гримьора.

Щом Таита влиза, Наджа освобождава всички присъстващи и тримата остава сами. Само това обстоятелство вече говори за изключително благоволение. Наджа оставя настрани регалиите и идва да прегърне мага.

— Не трябваше да се съмнявам във верността ти, магьоснико — казва той с още по-звучен и властен отпреди глас. — Ти заслужи моята благодарност! — Сваля от дясната си ръка великолепен златен пръстен с рубин и го поставя на десния показалец на мага. — Това е само малък знак за моето благоволение! — Таита се изненадва, че в ръцете му попада такъв могъщ талисман — само косъм от главата на Наджа или парченце от негов нокът биха могли да притежават по-голяма сила.

Хесерет приближава и го дарява с целувка.

— Прескъпи Таита, ти си бил винаги верен на моето семейство. Ще имаш злато, земи и власт, за каквито не си и сънувал.

Толкова много години са заедно, а така малко да го познава.

— Само красотата ти превъзхожда твоята щедрост — казва той и царицата го дарява с изкуствена усмивка. После се обръща към Наджа:

— Направих, каквото боговете ми наредиха, Велики! Но това ми коства много! Не е лесно да тръгнеш срещу чувството си за дълг и повелите на собственото си сърце. Знаеш, че обичах Нефер. Сега дължа на теб същата любов и вярност. Но ми трябва известно време, за да оплача Нефер и да се помиря с неговата сянка.

— Би било странно наистина, ако не пожалиш за мъртвия фараон — съгласява се Наджа. — Какво искаш от мен, магьоснико? Само кажи.

— Искам позволението ти, да се оттегля за известно време в пустинята, Велики.

— Колко време? — пита Наджа и Таита вижда, че е притеснен от мисълта да се лиши, макар и за кратко, от ключа към вечния живот, за който искрено вярва, че се намира в ръцете на мага.

— Не много, Велики — успокоява го Таита.

Наджа обмисля въпроса. Не обича да взема прибързани решения. Накрая въздиша и приближава до ниска маса със стило и папирус върху нея. Бързо пише пасаван[1] и го подпечатва с личния си печат. Очевидно е изработен отдавна, в очакване на днешното събитие. Докато чака мастилото да изсъхне, Наджа промълвя:

— Можеш да отсъстваш до следващото наводнение, но след това трябва да се върнеш. Този документ ти дава право да се придвижваш свободно и да получаваш от държавните складове всичко, което ти е необходимо, по цялата територия на царството ми.

Таита се просва ничком в израз на благодарност, но Наджа го вдига с две ръце в нов израз на благоразположение.

— Върви, магьоснико! Но се върни в уречения ден, за да получиш наградите, които си заслужил напълно!

Стиснал в ръка папирусовия свитък, Таита се оттегля заднишком, като го благославя с ръка.

Бележки

[1] пасаван — документ, който осигурява свободно преминаване през дадена територия или прекосяване на граница.