Уилбър Смит
Чародей (94)

93

Таита гледа как Нефер поставя стрелата, опъва тетивата и стреля. Вижда жълтия флаг да се вее на пръта си, забит зад редицата мишени, на двеста стъпки от тях. Флагът се вее под напора на вятъра, после изведнъж увисва безжизнен, заедно със секването на горещия бриз. Нефер стреля и стрелата му поема по мързеливата крива на полета си. Стига апогея и Таита отново усеща полъх на бузата си.

Стрелата също го усеща и видимо променя посоката. Спуска се към целта и се забива на три педи вляво от червения център на мишената.

— Сет да повърне върху тоя гаден вятър! — ругае Нефер.

— Вятърът се отразява по-силно на по-леката стрела — казва Таита и отива при каручката, в която са натоварени резервни лъкове и колчани със стрели. Връща се с продълговат кожен вързоп.

— Не! — вика Нефер, като вижда вътре огромния боен лък на Трок. — Това не ми е по силите!

— Кога опита за последен път да го опънеш?

— В деня, когато го изровихме — отвръща Нефер. — Много добре знаеш. Нали беше там!

— Това стана преди шест месеца — отбелязва Таита и многозначително гледа голите гърди и ръце на Нефер. Подава му лъка.

Той го поема с неохота и започва да го върти в ръце.

Забелязва, че оръжието е прясно лакирано, а тетивата са нови — сплетени от сухожилия на предни лъвски лапи — твърди и здрави като бронз.

Понечва да се откаже за втори път, но не отваря уста — Таита го наблюдава внимателно. Вдига лъка и без да слага стрела се опитва да опъне тетивата. Дърпа ги половин стъпка, след това, макар ръцете му да се напрягат с все сила, а мускулите на гърдите му да се втвърдяват, тетивата не помръдват повече. Нефер постепенно намалява опъна и лъкът застива в неутрално положение.

— Дай да го прибера! — обажда се Таита. — Липсват ти както сили, така и желание!

Нефер го дръпва към себе си, стисва побелели устни, а очите му гневно блестят.

— Не знаеш всичко на тоя свят, старче, макар да си мислиш обратното.

Взема от каручката една от дългите тежки стрели, подредени в колчана, с монограм на Трок отгоре. Както и лъкът, той идва от изровената колесница. Нефер отива до чертата и заема позиция. Поставя стрелата. Гърдите му се издуват, поели въздух до краен предел. Стиска зъби и опъва тетивата. Те отиват бавно назад. Нефер сумти, въздухът свисти навън през гърлото му, мускулите изпъкват твърди като камъни и ето че тетивата са напълно опънати, перата докосват устните му като устни на любовница. В същия миг стреля и тежката стрела полита, запява своята небесна песен, прелита над мишените и приближава земята на двеста стъпки зад тях. И тогава кремъчното острие секва искри от една скала, а стволът се пречупва от голямата сила на удара.

Нефер гледа удивено, а Таита промълвя:

— Може и да си прав!

Нефер го прегръща и казва:

— Знаеш предостатъчно, стари татко! Достатъчно за всички ни.