Уилбър Смит
Чародей (122)

122

Фараон Наджа Киафан остави доверения си пълководец Асмор на трона във Вавилон, като сатрап на завоюваната страна. Остави му петстотин колесници, две хиляди стрелци с лък и достатъчно пехота, за да държи в подчинение новата територия. След това потегли начело на основната част от армията назад към Египет, за да си върне короната и трона от човека, който ги бе завоювал.

Подобно на снежна топка, търкулната по склон, армията на Наджа набъбва, колкото повече приближава границите на Египет през поля и долини, планини и проходи. Сатрапи и васални владетели се нареждат под флага му, когато минава през техните земи и при Хатмийския проход числеността на армията се е утроила.

Наджа гледа на запад, през просторната пустиня, към Исмаиля, в началото на Голямото горчиво езеро и границите на своята родина. От самото начало на похода му е ясно, че оттук нататък голямата численост ще бъде пречка.

Пред него се е проснало огромно пространство, лишено от какъвто и да е извор или оазис чак до Исмаиля. Отново се налага да организира водоснабдителни бази по протежение на целия път. Напряга очи и вижда керваните коли, натоварени с делви вода, плъзнали по изровения път под хълма като черни червеи върху кафеникавата земя. Месеци наред те създават водни складове в пустинята, заравят делвите в пясъка и оставят пеши подразделения за охрана.

Десет денонощия са нужни на армията, за да прекоси пустинята. През това време водата ще се разпределя най-строго, ще се раздава само по толкова, колкото е безусловно необходимо за дългите нощни преходи и за оцеляване в жегата на жарките дни, които всичко живо ще прекарва под импровизираните сенки на шатри и платнени заслони.

— Ще дойда с теб в авангарда — нарушава Хесерет хода на мислите му.

Наджа я поглежда.

— Нали говорихме вече по този въпрос. — Той се мръщи. Годините брак са я направили не така желана, дали са възможност на сприхавия й характер, ревността и алчността да излязат на преден план. Напоследък фараонът прекарва все по-дълго време в компанията на държанките си, за да изтърпява стоически досадните й тиради, когато се върне в нейната постеля.

— Ще пътуваш с останалите жени в обоза, под закрилата на центуриона Прен, който отговаря за ариергарда.

Хесерет се цупи. Някога това възбуждаше, но сега само дразни.

— За да можеш да надуеш корема на Ласа, както направи със сестра й, нали? — има предвид двете принцеси, дадени на Наджа от сатрапа на Шумерия, като доказателство за верността му към египетската корона. И двете са млади, стройни и женствени, с огромни гърди. Те боядисват зърната им и по безсрамна шумерска мода, ходят насам-натам, без да ги прикриват.

— Ставаш досадна, жено! — Наджа вдига горна устна за усмивка, която повече наподобява озъбване. — Много добре знаеш, че е целесъобразно от политическа гледна точка. Трябва ми син поне от едната мома, за да го сложа на трона, когато старецът умре!

— Закълни се в дъха и сърцето на Севт, че няма да вземеш Ласа с теб отпред! — държи на своето Хесерет.

— Заклевам се с най-голяма готовност! — Наджа отново пуска убийствената си усмивка. — Ще взема Синал от Хурия — тя е друга заложничка, по-млада и от шумерките. — Едва четиринадесет годишна, но с огромни зелени очи и бакърена коса. Задникът й също е огромен и заоблен. Хесерет знае от опит, че Наджа влиза с еднаква готовност както през предния, така и през задния вход на цитаделата.

— И от нея ми трябва син — посочва Наджа, — за да го сложа на асирийския трон. — Засмива се. Ситен, подигравателен кикот. — Тежка е наистина царската корона.

Тя му хвърля бесен поглед и дава знак да приближат носилката с копринени завеси и възглавници, за да я пренесат в ариергарда на колоната, където центурионът Прен урежда своето стопанство.