Уилбър Смит
Чародей (62)

61

Трок приближава в галоп мястото, където пред очите му трите колесници навлязоха в пясъка. Следите им са така ясно очертани и насложени едни връз други, сякаш е минала една-единствена тежка кола. В същия момент от другата посока се появява Цандер, начело на втората колона.

— Много добре, Цандер! Ти накара дивеча да свърне от пътя. Сега вече ги пипнахме — крещи Трок.

— Хубава гонитба стана! — радва се Цандер. — Какъв строй искаш да заема?

— Поеми пак ариергарда. В колона по четири. Следвай ме! — Трок свърва след бегълците, а двете колони се точат подире му. Гледа напред. Таита и спътниците му са се изгубили между две редици дюни, с хребети, оцветени в синьо и пурпур. Долините помежду им са потънали в страховити сенки под прихлупеното небе. Не е минал и двеста стъпки, а страничните колесници затъват здраво в пясъка. Сега разбира, защо колесниците на Таита се движат така точно една след друга. Почвата под пясъка е достатъчно здрава, за да издържи колесница, само по следваната от него линия.

— В колона по една! — променя заповедта Трок. — Следвайте ме!

Двата отряда се проточват на половин левга разстояние, последвали Трок в непознатата пустош и войниците поглеждат с нарастващ трепет издигащите се от двете им страни пясъчни стени, с враждебното грозно небе над тях. Трок вече не може да гони конете с предишната скорост, но от следите на Таита разбира, че и преследваните също не напредват бързо.

Изминават още една левга и теренът пред тях рязко променя облика си. От мекия пясък щръква огромен канарист масив. Прилича на кораб, захвърлен на произвола, сред пясъчните вълни на пустинята. Страните му са надупчени като пчелна пита и са разядени от пясъчните бури на хилядолетията, но върхът му е източен и остър, като бивник на митично чудовище.

На самия връх, смалена от разстоянието, личи позната фигура, слаба и елегантна, с разбъркана сребърна коса, която блести като шлем под ужасната светлина.

— Чародеят! — злорадства Трок. — Потърсили са убежище в скалите. Дано се опитат да се бият там. — После се извръща към тръбача — Свири за бой!