Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Древния Египет (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
artdido (2014)

Издание:

Уилбър Смит. Чародей

Английска. Първо издание

ИК „Venus press“, София, 2003

ISBN: 954-780-010-8

История

  1. — Добавяне

59

Таита махна превръзките от краката на Минтака и кимна доволен. След това ги накисна в солената кал на тресавището и ги превърза наново. Въпреки протестите й, Нефер я накара да обуе собствените му сандали. Те бяха големи, но поради превръзките й станаха по мярка.

Нямаха никакъв багаж, ни вода, ни храна, нито оръжие, нищо, освен дъските от потъналата колесница. Под любопитните погледи на хиксосите, Нефер ги поведе по склона на висока дюна, в посока изток. Стигнаха билото задъхани. Жаждата ги мъчеше вече непоносимо.

Нефер хвърли последен поглед към плаващите пясъци. Войниците на Трок са разпрегнали конете, подредили колесниците в кръг и започваха да палят огън. Нефер им отправи подигравателно приветствие и всички потънаха зад хребета. Щом се скриха от погледа на врага, петимата спряха.

— Всяко усилие ще ни струва скъпо — предупреждава Нефер. — Още дълги часове няма да имаме вода.

Докато лежат с отворени уста върху горещия пясък, всички се ослушват тревожно за шум от колесници. Минтака изразява общия страх на глас:

— Да се помолим на боговете, да не позволят на Трок да намери брод и да се върне тук преди смрачаване.

След като си отдъхват, Нефер ги повежда скрити зад дюната, успоредно на коварната кална река. Изминават съвсем късо разстояние, но в нетърпимата жега усилието им струва много. Още един път спират за почивка в изнервящата жълта мъгла. Не чакат много, преди над главите им да се спусне мрак.

Нощта не намалява горещината кой знае колко. Връщат се обратно на хребета и виждат огньовете на хиксосите отвъд. Оскъдната светлина им позволява да се ориентират в разстановката на малкия лагер.

Колесниците са разположени в кръг, а конете са вързани за колелата им. Двама души са будни край огньовете, а останалите лежат на постелките си, вътре в кръга.

— Те ни видяха как потегляме на изток. Да се надяваме, че са се заблудили и не очакват изненади — казва Нефер и ги повежда надолу по склона на дюната. Стигат края му на няколкостотин стъпки от лагера на войниците. Разстоянието е достатъчно голямо, за да скрие придвижването им, както и съпътстващите го звуци.

Като използват светлината от огньовете за ориентир, хванати ръка за ръка, за да не се изгубят в тъмата, те стигат до края на тресавището.

Лягат върху дъските и поемат към отсрещния бряг. Вече имат известен опит в този начин на придвижване и не след дълго смъртоносното препятствие е преодоляно.

Като се държат близо един до друг, те се прокрадват към лагера и клякат, само на няколко стъпки от кръга светлина. Ако не се смятат двамата стражника, вражеският лагер е потънал в сън. Конете са притихнали и единствено пращенето на пламъците нарушава тишината. Единият стражник се изправя внезапно и отива при другаря си, седнал край друг огън. Двамата си приказват тихичко. Нефер се дразни от това бавене и иска да помоли Таита за съвет, но старият маг предугажда намерението му. Той насочва тоягата си към двете тъмни фигури. След няколко минути, гласовете им зазвучават сънливи и провлачени, а единият стражник се изправя, протяга се и се прозява. Отива назад към собствения си огън и сяда, сложил сабята в скута си. Таита продължава да държи тоягата насочена към него и скоро главата на мъжа клюмва, опряла брадичка в гърдите. Откъм втория огън се носи тихо похъркване. Двамата пазачи спят дълбоко.

Нефер докосва Хилто и Мерен. Всички знаят задачите си. Тримата пълзят напред, оставили Таита и Минтака до ръба на светлия кръг.

Нефер приближава най-близкия страж отзад. Сабята се е изхлузила от скута му и лежи до него на пясъка. Нефер я вдига и в същия миг стоварва бронзовия ефес върху главата на спящия. Той се просва безмълвно в цял ръст край огъня.

Със сабя в ръка, Нефер хвърля поглед към другия огън, за да се убеди, че Хилто и Мерен са си свършили работата — вторият пазач лежи свит като кутре на пясъка. Хилто е взел сабята му. Тримата тичат напред и стигат до най-близката колесница. Копията са по местата си. Нефер грабва едно. Масивната му тежест ляга успокояващо в дланта. Мерен също е въоръжен. Един от конете изцвилва тихичко и бие с крак. Нефер замръзва. За миг решава, че всичко се е разминало. След това иззад колесниците се раздава сънлив глас:

— Нооса, ти ли си? Буден ли си?

Някакъв войник се кандилка към огъня полузаспал. Той е само по препаска и в дясната си ръка държи сабя.

Спира и зяпва Нефер.

— Кой си ти? — Гласът му се извисява тревожно.

Мерен запраща копието. То намира мъжа в гърдите. Хиксосът размахва ръце и пада. Мерен се хвърля напред и сграбчва изпуснатата сабя. Надали бесен вик, тримата нахлуват в кръга, образуван от колесниците, като стадо дяволи. Крясъците им предизвикват пълно объркване сред току-що събудените мъже. Някои не успяват дори да извадят сабите си, а трофейните остриета се вдигат и спускат в смъртоносен ритъм, цели потънали в кръв.

Само един от противниците се окопитва и оказва истинска съпротива. Той е огромен звероподобен мъжага, който се хвърля с лъвски рев напред. Замахва с все сила, за да сцепи на две главата на Нефер и макар момъкът да посреща удара с висок блокаж, той е толкова силен, че ръката му изтръпва до рамото. Сабята пада на земята.

Нефер е обезоръжен и противникът се цели отново в главата му. Зад него се изправя Таита и стоварва с все сила тоягата си върху темето на мъжа. Той полита, а Нефер измъква оръжието от ръката му, още преди да е паднал.

Боят свършва. Петима оцелели коленичат с ръце зад тила, а Хилто и Мерен бдят над тях. Минтака и Таита разпалват огньовете и в светлината им става ясно, че трима от враговете са убити, а други двама — тежко ранени.

Докато Таита се грижи за тях, останалите връзват ръцете и краката на пленниците със запасни хамути от колесниците.

Едва сега всички могат да се напият до насита от меховете, да хапнат просен хляб и да си отрежат парчета сушено месо от трофейните провизии.

Докато се хранят, светлината на новия ден започва да се усилва. Още една страховита пурпурна утрин и жегата е вече непоносима. Нефер избира три колесници и най-добрите коне за тях. Свалят всичко излишно, като личния багаж на войниците и запасното оръжие. Нефер освобождава ненужните коне и ги прогонва в пустинята, като вее пред очите им одеяло.

С всяка изминала минута, зловещата червена светлина се усилва и те бързешком се качват в колесниците. Когато са готови за тръгване, Нефер отива при вързаните пленници.

— Вие сте египтяни като нас. Много съжалявам, че трябваше да убием и раним другарите ви. Не сме го сторили за удоволствие. Принудени бяхме от узурпатора Трок.

Кляка край мъжагата, който за малко не го уби.

— Ти си смел мъж. Надявам се някой ден да се бием рамо до рамо срещу общ враг.

Полата на Нефер се е вдигнала и погледът на мъжа се плъзва по гладкия мускул на бедрото му. Той зяпва:

— Фараон Нефер Сети е мъртъв. Защо носиш царския знак?

Нефер докосва татуировката, направена преди толкова години от Таита.

— Нося го по право. Аз съм фараон Нефер Сети.

— Не! — Пленникът е толкова уплашен, колкото навярно не е бил в никоя битка.

Минтака скача от колесницата и приближава. Тя заговаря войника с дружелюбен тон:

— Знаеш ли коя съм?

— Да, ти си царица Минтака. Твоят баща беше мой командир и бог. Аз го обичах. Затова обичам и уважавам и теб.

Минтака изважда ножа от канията и прерязва ремъците.

— Да — казва тя, — аз съм Минтака, а това е фараон Нефер Сети, който е мой годеник. Един ден ние ще се върнем в Египет, за да потърсим правата си и да управляваме в мир и справедливост.

Нефер и Минтака стават и тя продължава:

— Предай на бойните си другари следното: Ние сме живи и един ден ще се върнем в Египет!

Тогава мъжът пропълзява и целува нозете на Минтака, а след това хваща едното стъпало на Нефер и го слага върху главата си.

— Аз съм с теб — мълви той. — Ще предам посланието ти на народа. Върни се час по-скоро, божествени фараоне!

Останалите се присъединяват с възгласи на вярност и любов:

— Да живее фараонът! Нека живее и управлява хиляда години!

Нефер и Минтака се качват в колесницата, а освободените пленници викат:

— Бак-хер! Бак-хер!

Трите колесници напускат разгромения лагер. Таита кара сам първата, защото най-добре може да противостои на Иштар Медееца и да открие скрития от магията му верен път. Веднага зад него следват Минтака и Нефер, а в ариергарда са Хилто и Мерен. Тръгват обратно по пътя, по който са дошли.

Изминали са съвсем късо разстояние по долината на плаващите пясъци, когато Таита спира и се обръща. Другите две возила също спират.

— Какво има? — пита Нефер и Таита мълком вдига ръка.

В настъпилата тишина всички чуват шума от приближаващата колона на Трок. Внезапно челото й се показва между далечните дюни.

Първата колесница с Трок рязко спира и той крещи на Иштар:

— В името на кръвта и семето на Севт, чародеят те надхитри отново! Не можа ли да се сетиш, че ще се върнат и ще завладеят колесниците от нашия пост?

— Ти да не би да се сети? — тросва се Иштар. — Нали си голям пълководец.

Трок понечва да го прасне през татуираната мутра, но като вижда погледа му, решава, че няма да е много разумно. Отпуска ръка.

— Какво ще правим сега, медеецо? Така ли ще го пуснеш да си върви?

— Пред тях има само един път и по него идва Цандер с двеста колесници. Те все още са между двата мелнични камъка — посочва мрачно Иштар. Свирепа усмивка огрява лицето на Трок. В гнева си почти е забравил Цандер.

— Слънцето вече изгря. Имаш дълъг ден пред себе си, за да се върнеш обратно на оня бряг и да подновиш преследването. Чувствам дирята им в ноздрите си. Ще хвърля нова мрежа, за да ги оплета в нея и като вярно куче, ще те заведа при дивеча.

Трок препуска до ръба на подвижните пясъци точно срещу трите колесници на отвъдния бряг. Успява да издаде смях и да изрисува широка усмивка, които са почти убедителни.

— Доставя ми почти същото удоволствие, както и на вас, приятели мои. Отмъщението е блюдо, което трябва да се поднесе студено. В името на Севт, ще му се насладя изцяло!

— Не пали огън, докато заекът е още в гората — отвърна Минтака.

— Няма. Но не мислете, че хубавите изненади за вас са свършили.

Усмивката му увяхва, когато трите колесници потеглят през пустинята, а Минтака му маха весело с ръка. Макар да си дава сметка, че тя го дразни нарочно, гневът му е толкова голям, че усеща огън в стомаха си.

— Назад! — крещи Трок. — Назад към хребета!