Уилбър Смит
Чародей (108)

107

На половин миля северно от Вавилон, извън градските стени, на източния бряг на Ефрат, при един широк разлив, се издига храмът на Нинурта — крилатия лъвоглав бог на реката. Върху фриз, който обикаля целия храм, са изобразени множеството богове на Вавилон. Върху каменна плоча над входа е издълбан надпис на акадийски, който предупреждава всеки, дръзнал да оскверни светилището, че ще го настигне неотвратимият гняв на божеството.

Иштар Медеецът прави заклинание, с което да обезсили проклятието, като заколва двама пленника пред прага му и плиска кръвта им по вратите. След като пътят е освободен, Трок влиза, следван от двадесет въоръжени войника в двора, където са събрани всички облечени в пурпур жреци на храма. Те пеят и правят знаци с ръце, махат срещу натрапника, лисват вода от Ефрат пред краката му и призовават Нинурта да издигне невидима стена и да го отблъсне.

Трок минава без усилие през невидимата стена и убива с ритник в гърлото първожреца. Завили от ужас пред това светотатство, останалите жреци се просват по лице пред Трок.

Той кима към командира на ескорта и нарежда:

— Да се избият до един! Гледай да не се измъкне някой!

Работата е свършена бързо и когато целият двор е затрупан с облечени в пурпур тела, Трок допълва:

— Да не се хвърлят в реката. Не искам градските стражи да се досетят, какво имаме на ум.

После се обръща към Иштар, който влиза след изтреблението на жреците, за да се заеме с ново заклинание, с което да неутрализира пагубната сила на призования от тях бог. Той запалва някакви билки в четирите краища на двора и от тях се надига черен пушек, чиято воня била противна на Нинурта и, както остроумно отбелязва Трок, на всички останали богове, както и на смъртните. След като приключва с очищението, Иштар повежда Трок и войниците му, с окървавени саби в ръце, към светите места на храма.

Подкованите им сандали тропат кухо в усамотението на високото просторно помещение и дори Трок е обзет от религиозна тръпка, докато приближават статуята на бога, върху каменен постамент. Лъвската глава надава безмълвен рев, а каменните криле са широко разперени. Иштар умилостивява бога с нова дълга молитва и въвежда Трок в тясното пространство, между задната стена и гърба на идола. Тук му показва тежка метална решетка, вградена в тялото на Нинурта. Трок се вкопчва в решетката и я разтърсва с цялата си меча сила. Тя не помръдва.

— Има и по-лесен начин, велемъдри фараоне — обажда се Иштар. — Ключът трябва да е у първожреца.

— Донеси го! — зъби се Трок към началника на ескорта, който изчезва на бегом. Когато се връща, по ръцете му има кръв, но с тях държи връзка тежки ключове — някои цял лакът дълги. Трок започва да ги опитва и още вторият превърта древния механизъм. Решетката се отваря със скърцане.

Трок поглежда надолу, по протежение на чезнеща в тъмата спираловидна стълба. Въздухът е студен, далеч долу се чува шум от течаща вода.

— Да се донесат факли! — нарежда Трок и началникът изпраща четирима войника да смъкнат горящи факли от стените на храма. Вдигнал факла високо над главата си, Трок започва да се спуска по стръмната стълба без парапет. Стъпва предпазливо, защото древните каменни стъпала са влажни и хлъзгави. Шумът от течаща вода се засилва.

Иштар го следва отблизо.

— Този храм, както и тунелите под него, са построени преди петстотин години — казва той. Под тях вече се забелязват отблясъци от водна повърхност, чува се ясно шум от бързо течащи водни маси. Най-накрая Трок стига дъното и стъпва на каменен кей. Трептящата светлина на факлата разкрива сводест тунел, акведукт с внушителни размери. Таванът и стените му са облицовани с керамични плочки, подредени във фигури. И в двете посоки тунелът свършва в дълбока тъмнина.

Иштар откъртва парче мазилка от стената и го пуска във водата. То изчезва от погледа без следа.

— По-дълбоко от човешки бой — отбелязва той и Трок гледа въпросително към началника на охраната, сякаш го приканва да провери това заключение. Началникът се дърпа в сянката, в усилието си да стане невидим.

— Този каменен перваз, на който сме застанали — обяснява Иштар, — върви по цялото протежение на канала. Използва се от жреците за поддръжка и ремонт.

— Къде започва и къде свършва? — пита Трок.

— Има голямо водохващане под колоните на храма, а другият край излиза във втори храм на Нинурта, зад стените на града, недалеч от Синята порта — обяснява Иштар. — Само жреците знаят за това съоръжение. Всички останали са убедени, че водата е благосклонен дар от божеството. След като излезе във вътрешния храм, водата се издига с водни долапи до градините на палата или се разпределя по канали към отделните части на града.

— Струва ми се, Иштар Медеецо, че скоро ще заслужиш трите си лаки. — Трок се смее доволно. — Остава да ни заведеш през тая заешка дупка в града на чудесата и богатствата, най-вече на богатствата.