Уилбър Смит
Чародей (7)

6

Колоната, начело с Благородния Наджа се върна при Галала. Във втората колесница караха полубалсамираното тяло на фараона. На брега на горчивото езеро Уайфра хирургът направи традиционните разрези от лявата страна на тялото. През тях извади вътрешностите. Съдържанието на стомаха и червата измиха в солените води на езерото. След това наредиха всички вътрешности във винена делва, обилно осолени с кристали, добити чрез изпаряване на езерна вода. Кухината на царското тяло напълниха със същите кристали, а самото тяло увиха плътно в ленено платно, накиснато в гъст солен разтвор. Щом стигнат Тива, ще предадат тялото в личния погребален храм на фараона, където жреци и балсамьори ще започнат седемдесет дневния ритуал по подготовка за погребението. Наджа скъпи всяка минута, прекарана в престой, защото бърза да стигне Тива, преди новината за смъртта на царя да го изпревари. Все пак, наложи се при развалините на Галала да загуби още скъпоценно време за инструктаж на командирите, които щяха да издирват принца.

— Претърсете всички пътища на изток. Евнухът е стара лисица и сигурно е замел следите, но трябва да го откриете! — заповяда Наджа. — Оазисите Сатам и Лакара са населени. Разпитайте хората! Използвайте бич и нажежен метал, за да сте сигурни, че нищо не крият! Претърсете скритите местности в пустинята! Намерете принца и евнуха! Не го ли сторите, ще изпитате гнева ми!

Когато най-накрая водните мехове бяха пълни, а командирите готови да поведат хората си през пустинята, той им даде последната заповед и по гласа и свирепия блясък на жълтите очи, командирите разбраха, че наказанието за нейното неизпълнение е само едно — смърт.

— Когато намерите принц Нефер, водите го право при мен! Да не попада в ничии други ръце!

В отряда имаше нубийски следотърсачи — чернокожи роби от южните земи, изключително изкусни при проследяване на хора или животни. Те затичаха пред колесниците и Благородният Наджа загуби още няколко ценни минути да ги гледа как се пръсват ветрилообразно през пустошта. Ликуването му беше вгорчено от безпокойство. Знаеше, че старият евнух Таита е адепт, господар на необикновени и чудотворни сили. Ако има кой да го спре в този момент, това е само той. Добре е сам да намери евнуха и малкия пикльо, вместо да праща подчинените си срещу лукавствата на чародея, но съдбата го зове в Тива и няма никакво време за губене.

Изтича към колесницата си и грабна юздите.

— Напред, към Тива! — заповяда той, като насочи юмрук пред себе си.

Изцедиха всички сили от конете и когато се спуснаха по източния склон към широката алувиална^[1] долина на реката, по често надигащите се хълбоци на животните имаше засъхнала пяна, а кървясалите им очи гледаха диво.

Наджа беше изтеглил цял гвардейски легион от разположената край Абнуб армия. На фараона беше обяснил, че го прави, за да посрещне евентуална атака, в случай, че пробивът не успее. Всъщност, гвардейският легион беше изцяло негов и командирите му бяха свързани с Наджа с кръвна клетва. В изпълнение на тайната му заповед, те прехвърлиха легиона от поречието на Нил в оазиса Бос, на две левги^[2] от Тива.

Постовите забелязаха вдигнатия прах от приближаващите колесници и предупредиха началниците си. Командващият легиона Асмор и офицерите му се строиха в пълно бойно въоръжение, за да посрещнат Благородния Наджа. Целият легион беше строен зад гърба им.

— Благородни Асмор! — поздрави Наджа от колесницата си. — Нося страшна вест за съвета в Тива. Фараонът загина от хиксосийска стрела.

— Благородни Наджа, готов съм да изпълня заповедите ти.

— Египет осиротя. Той е дете без баща. — Наджа спря колесницата пред окичените с пера блестящи войни. Извика с мощен глас, така че да го чуят и последните редици: — Принц Нефер е още дете и не е готов да управлява. Египет има остра нужда от регент, който да управлява държавата, за да не могат хиксосите да се възползват от нашата беда. — Замълча и погледна многозначително Асмор. Той вирна леко брадичка в знак, че ще оправдае доверието — беше му обещано повече, отколкото можеше да побере въображението му.

Гласът на Наджа се превърна в рев:

— Когато фараонът падне в битка, армията има право да избере регент още на бойното поле. — Замълча, притиснал юмрук към гърдите си, с копие в другата ръка.

Асмор пристъпи напред и се обърна с лице към тежковъоръжените гвардейци. Свали шлема с театрален жест. Имаше мургаво сурово лице. Светъл белег от саблен удар извиваше носа на една страна, а бръснатото му теме беше скрито под перука от конски косми. Насочи върха на обнажената сабя към небето и ревна с глас, свикнал да надвиква шума на битките:

— Благородни Наджа! Да живее Регентът на Египет! Да живее Благородният Наджа!

Настана продължителна пауза на смайване, а след това легионът изрева, като тръгнало на лов стадо лъвове:

— Да живее Благородният Наджа, Регент на Египет!

Приветствените възгласи продължиха, докато Наджа вдигна юмрук и произнесе ясно в настъпилата тишина:

— Оказвате ми велика чест! Приемам товара, който стоварвате на моите плещи!

— Бак-хер! — завика множеството и заудря саби и копия по щитовете, а ехото понесе гръмовит тътен по околните хълмове.

Под нестихващия рев, Наджа извика Асмор при себе си.

— Разположи постове по всички пътища! Никой да не напуска лагера преди мен! В Тива не бива в никакъв случай да научат за станалото, преди да съм стигнал там!