Уилбър Смит
Чародей (19)

18

Когато регентът на Египет идва в съзнание, слънцето се е вдигнало високо над речната повърхност. Намира се в копринена постеля, на горната палуба на царската баржа, в сянката на жълт балдахин.

Оглежда се с все още мътен поглед и забелязва платната на военните галери, бели като криле на чапла на фона на тучната зеленина от брега. Слънцето го заслепява и той отново затваря очи. Мъчи го страшна жажда, усеща гърлото си пълно с пясък, а в главата сякаш са наблъскани всички демони от подземното царство. Той стене, трепери и обилно повръща в подложена от един роб кофа.

Идва Таита, повдига главата му и налива в устата му някаква хладна настойка от чудотворни билки, която усмирява демоните и освобождава затворените в издутия корем газове, като ги прогонва на вонящи талази през долния отвор на тялото. Когато се съвзема достатъчно, за да проговори, регентът шепне:

— Разкажи ми всичко, Таита. Нищо не помня. Какво предсказаха боговете? Преди да отговори, Таита нареди на всички присъстващи да се отдалечат. После коленичи край постелята. Наджа положи трепереща ръка върху рамото му и зашепна жалостиво:

— Нищо не помня след… — Той се поколеба, когато ужасът на преживяното се върна в съзнанието му и цял затрепери.

— Почти стигнахме, Велики — каза Таита. — Ще бъдем в Тива преди мрак.

— Какво стана, Таита? — Той разтърси ръката му. — Какво е предсказанието? — Големи чудеса, Велики! — Гласът на мага потрепва от изпълнилите го чувства.

— Чудеса? — Интересът на регента е силно раздразнен и той прави опит да седне. — Защо ме наричаш „Велики“? Аз не съм фараон.

— Това е част от пророчеството.

— Кажи ми! Разкажи ми всичко!

— Не си ли спомняш, как таванът на храма се разтвори като цвят на лотус и от нощното небе към нас се спусна звезден път?

Наджа поклати глава, а после промълви колебливо:

— Да, май си спомням. Не беше ли златна стълба?

— Ето че си спомняш — насърчи го Таита.

— Изкачихме се по златна стълба. — Наджа го погледна в очакване на потвърждение.

— Понесохме се нагоре на гърба на два крилати лъва — каза магът.

— Да, тях си ги спомням, но след това ми е като в мъгла.

— Мистериите запушват ушите и затварят очите на несвикнал човек. Даже аз, адепт на седмата и най-висока степен, останах смаян от преживяното — поясни любезно Таита. — Но ти не се отчайвай, защото боговете ми наредиха да ти разкажа всичко.

— Говори, добри ми Таита, и не изпускай нищо!

— Прелетяхме върху крилатите лъвове високо над тъмния океан и върховете на белите планини, над всички земни и небесни царства.

— Продължавай — нетърпеливо го подкани регентът.

— Най-накрая стигнахме цитаделата, в която живеят боговете. Основите й слизат до подземното царство, а колонадите подпират небето и всички звезди. Амон Ра се понесе над нас в огнено великолепие, а останалите богове седяха в пантеона на тронове от сребро и злато, огън, кристал и сапфир.

Наджа премигна насреща му, като фокусира погледа си с усилие.

— Да, сега като ми разказваш, си спомням всичко. Троновете от сапфир и диаманти. — Отчайваща нужда да повярва го разяжда отвътре. — После богът ми проговори, нали? — попита наслуки регентът.

— Да, с гръмовен глас. Великият бог Озирис каза така: „Обични Наджа, ти винаги си бил усърден във вярата си, заради което ще ти бъде въздадено“.

— Какво искаше да каже? Поясни ли той думите си, Таита?

Магът кимна тържествено.

— Да, Велики.

— Пак използваш тази титла. Кажи защо!

— Както заповядаш, Велики. Ще повторя всяка дума. Великият Озирис се възправи в цялото си страховито великолепие, вдигна те от гърба на крилатия лъв и те постави до себе си на трона от огнено злато. Докосна устните и сърцето ти и те приветства с титлата „Божествени братко“.

— Нарече ме Божествени братко? Какво иска да каже?

Таита сподави раздразнението си. Наджа винаги е бил умен мъж, прозорлив и находчив. Обикновено не се налагаше да му се обяснява така подробно. Действието на магическата гъба, която му даде снощи, както и на упойващия дим от светилниците, явно още не е преминало. Може и дни да минат, преди съзнанието му да се проясни напълно. Ще трябва да карам направо, реши Таита.

— Отначало и аз останах объркан от тези думи. Смисълът им убягваше от моя разум, но после богът проговори отново: „Приветствам те с добре дошъл в небесния пантеон, Божествени братко“.

Наджа светна, а лицето му доби горд, победоносен израз.

— Не ме е заблуждавал, нали, Таита? Не може да има друго значение.

— Дори да е имало, той го разпръсна със следващите си думи и действия. Озирис взе двойната корона на Горен и Долен Египет, сложи я на главата ти и каза: „Привет, Божествени братко! Привет на бъдещия фараон!“ Наджа замълча, вперил пламнал поглед в очите на мага. След продължителна пауза Таита добави: — Короната на челото беше доказателство за твоята святост. Аз коленичих пред теб, за да се преклоня пред божественото ти великолепие, редом с останалите обитатели на пантеона.

Наджа дори не се опита да скрие чувствата си. Щеше да се пръсне от възторг. Беззащитен беше, като в момент на оргазъм. Таита се възползва от това.

— После Озирис каза: „През целия ти чудотворен път, водач ще ти бъде магът Таита, защото той е адепт на мистериите. Следвай точно неговите напътствия и обещаното ще ти се въздаде!“

Следеше реакцията на Наджа. Дали не попрекалих, мислеше си магът, но регентът явно прие безпрекословно божествената инструкция.

— Нещо друго, Таита? Каза ли ми великият бог още нещо?

— На теб нищо, господарю, но заговори на мен. Думите му ме поразиха до глъбините на душата, защото много тежко бреме ми бе възложено. Ето точните слова, изписани с огън върху сърцето ми: „Таита, господар на мистериите, от тоя миг няма за теб друга любов, вярност и дълг. Едничка твоя мисъл, ще бъде как да му помогнеш да осъществи съдбата си. Няма за теб отдих, докато не видиш двойната корона на Горен и Долен Египет на главата му.“

— Няма друга вярност и любов — повтори тихо Наджа. Зловредните последици от опиатите сякаш си бяха отишли. Силите му се връщаха, а в жълтите очи просветна познатият хитър пламък. — А ти прие ли този тежък дълг, Таита? Кажи ми честно, мога ли вече да разчитам на теб или си отхвърлил поръката на великия баща?

— Как бих могъл да възразя на великия бог? — попита магът. Склони глава и допря чело до дъските на палубата. Хвана с две ръце босия крак на Наджа и го сложи върху главата си. — Приех задачата, която ми възложиха боговете. Ще ти служа предано, Велики! Със сърце, глава и душа. Принадлежа ти цял.

— А останалите ти задължения? Верността, която си обещал с клетва при раждането на фараон Сети и сега, при неговата коронация?

— Бог Озирис ме освободи от всякакви досегашни задължения, Велики. Никаква друга клетва, освен тая, която полагам сега, не ме обвързва.

Наджа го изправи на крака и впи поглед в очите му, за да открие и най-малка следа от хитрост и лукавство. Таита отвърна с предан поглед. Усети как съмнението, надеждата и подозренията се блъскат в главата на регента, като плъхове в торба, предназначени за храна на птиците в царската соколарна. Желанието е майка на делото, помисли магът. Ще си позволи да повярва, защото много му се ще да е вярно.

Видя как сянката на съмнението си отива от жълтите очи и Наджа го прегърна.

— Вярвам ти. Когато сложа двойната корона, наградата ти ще бъде отвъд най-смелите ти надежди, ще излезе от границите на въображението ти.