Уилбър Смит
Чародей (40)

39

През целия път от Баласфура, Минтака е пленница в галерата на Трок. Докато плават, има възможност да излиза на палубата, но когато спират, остава заключена в каютата, а отпред застава стражник.

Това става често, защото Трок спира пред всеки храм по пътя, за да принесе на стопанина или стопанката му своята жертва, в израз на благодарност за възцаряването си. Макар още никой да не знае, Трок също почита боговете, към чиито редици скоро ще се присъедини като равен.

Вън от тези ограничения, Трок прави постоянни усилия да спечели благоразположението на Минтака. Всеки ден й поднася поне по един скъпоценен подарък. Един път са чифт великолепни бели жребци, които тя на свой ред веднага дава на капитана на галерата. На следващия ден идва позлатена и украсена със скъпоценни камъни колесница, пленена от собствения й баща от либийския цар. Дава я на командващия дворцовата гвардия, някогашен приближен на Апепи. После идват топ ориенталска коприна и сандъче със скъпоценни камъни, които тя разпределя между робините си. Като ги нагласява в скъпоценни одеяния, Минтака ги показва на Трок.

— Тия евтинии много подхождат за робините ми — отбелязва презрително тя, — но не и за жена с благородно потекло.

Новият фараон не се отчайва и когато отминават Асиут, за да навлязат в Долното царство, сочи потънало в пищна зеленина плодородно имение, проснато почти на левга покрай реката и казва:

— Това е вече твое, принцесо, подарък от мен! Ето ти акта за собственост. — Трок подава документа със самодоволна тържественост.

Още същия ден тя вика писарите и издава два документа: с единия дарява свобода на всички роби в имението, а с другия дарява самото имение на храма на Хатор в Мемфис.

Когато Минтака се опитва да разтуши душата си с песни и танци, игри на бао или гатанки с момичетата, Трок прави опит да се присъедини. Той кара две от робините да танцуват с него „Танца на трите лястовици“, а после моли:

— Кажи ми гатанка, принцесо!

— Смърди като пръч, с вид на пръч, а тръгнал да ухажва благородна газела, що е то? — пита тя със сладък глас. Момичетата се кикотят, а Трок се черви и мръщи.

— Ще ме простиш, принцесо, но това е твърде сложно за мен — казва той и отива при офицерите си.

На другия ден е простил, но не е забравил. Стигат селцето Самалут и той кани на борда странстваща група акробати, музиканти и фокусници. Един от фокусниците е приятен наглед мъж със смешен изговор. Репертоарът му обаче, е бедничък и недодялан. Щом разбира, че групата смята да се възползва от мирния договор и да стигне до Тива, за да се опита да изнесе представление пред южния фараон, Минтака изведнъж изпада във възторг от програмата и особено от номерата на фокусника Ласо. След представлението тя ги кани на шербет и фурми с мед. Прави знак на фокусника да седне в краката й. Той скоро забравя страхопочитанието си и я развлича с няколко истории, на които тя отговаря със звънък смях.

Под прикритието на веселата глъч и кикот на момичетата, тя моли Ласо да предаде съобщение на великия маг Таита, когато стигне Тива. Размекнат от оказаното му благоволение, фокусникът приема на драго сърце. Тя му дава да разбере, колко деликатна и тайна е неговата мисия и пуска в ръката му парче пергамент, което той скрива под хитона си.

Изпълнена с облекчение, тя вижда трубадурите да слизат на брега. Толкова време се чудеше, как да предупреди Таита и Нефер. Посланието съдържа обяснение в любов, а също предупреждение за смъртоносните намерения на Наджа, както и че сестра му Хесерет вече не бива да се ползва с доверие, тъй като е преминала в лагера на врага. Описва истинските обстоятелства около смъртта на братята и баща си. Накрая съобщава за намерението на Трок да се омъжи за нея, въпреки оброка с Нефер и моли любимия, да се намеси и да го предотврати.

По нейни сметки, трупата се нуждае от десет или повече дни, за да стигне до Тива. Тя се просва на палубата и моли Хатор предупреждението й да пристигне навреме. Тази нощ прекарва по-леко от всяка друга, след преживяния при Баласфура ужас. Събужда се почти весела и момичетата отбелязват, колко свежа и красива изглежда.

Трок настоява да закуси с него на предната палуба. Готвачите му са приготвили изобилие от храна. Присъстват двадесетина души и Трок се настанява до Минтака. Тя решава да не позволи на това натрапничество да помрачи радостното й чувство. Отнася се към него с подчертано пренебрежение и насочва целия си чар и остроумие към офицерите, които са по-голямата част от присъстващите.

В края на закуската, Трок призовава към внимание, с пляскане на ръце и е възнаграден с мъртва, раболепна тишина.

— Имам един подарък за принцеса Минтака — казва той.

— О, не! — Минтака потръпва. — И какво да го правя?

— Надявам се, този да се окаже повече по вкуса на принцесата, отколкото досегашните ми бедняшки приношения. — Трок изглежда толкова доволен от себе си, че тя започва да се чувства неудобно.

— Щедростта ти е зле насочена, Благородни! — Тя отказва да използва, която и да е от многобройните му нови титли. — Хиляди твои поданици, жертви на войната или чумата, гладуват и са в далеч по-голяма нужда.

— Това е нещо специално! То има стойност само в твоите очи — уверява я той.

Тя вдига ръце.

— Аз съм само една от твоите верни поданички. — Не прави дори опит да скрива сарказма си. — Щом настояваш, далеч съм от мисълта да ти противореча.

Трок отново плясва с ръце и двама от охраната му донасят торба от нещавена кожа. Тя издава остра неприятна миризма. Част от момичетата възкликват с отвращение, но Минтака остава спокойна, докато двамата полагат торбата в краката й.

Трок кима и те развързват торбата, за да изсипят съдържанието на палубата. Момичетата пищят от ужас и дори някои от мъжете възкликват с отвращение.

Отрязана човешка глава се търкулва по дъските на палубната обшивка в краката на Минтака и остава да лежи там, обърнала нагоре широко отворени, уплашени очи. Дългите тъмни кичури коса са втвърдени от засъхнала по тях кръв.

— Ласо! — шепне Минтака името на некадърния фокусник, комуто е поръчала да занесе посланието й в Тива.

— Ах! Ти си спомняш името му — хили се Трок. — Явно номерата му са ти харесали, колкото и на мен.

Главата е започнала да се разлага в лятната жега и силно мирише. Отнякъде долитат мухи и кацат по очните ябълки. На Минтака й се повдига и тя преглъща с мъка. Вижда, че между устните на Ласо стърчи късче папирус.

— Най-успешен обаче, се оказа последният му номер. — Трок се пресяга и измъква пропития с кръв папирус. Вдига го така, че Минтака да се увери в наличието на собствения си печат върху него, а после го пуска в мангала, където пекат агнешки шишове. Изгаря мигновено и се разпада в бяла пепел.

Трок дава знак да махнат главата. Един войник я вдига за косите, пуска я в торбата и я отнася. Всички мълчат поразени. Само едно от момичетата хълца тихичко.

— Принцесо, божественият ти баща, да бъде свята неговата памет, е имал изглежда някакво предчувствие за предстоящата трагедия — обръща се тържествено към нея Трок. — Минтака е твърде смутена, за да реагира. — Той говори с мен преди трагичната си смърт и те постави под моя закрила. Аз се заклех и приех това като свещен дълг. Аз, фараон Трок Урук, съм твой мъж по силата на клетва. — Той слага ръка върху преклонената й глава, а с другата изважда папирус.

— Това е царствена прокламация, с която анулирам оброка на принцеса Минтака от династия Апепи с фараон Нефер Сети от династия Тамоз. По-нататък прокламирам сватбата на принцеса Минтака и фараон Трок Урук. Прокламацията е одобрена и подпечатана от регент Наджа, от името на фараон Нефер Сети. — Подава документа на шамбелана си и нарежда: — Да се направят сто копия от това и да се изложат на видно място във всички градове на Египет!

После изправя Минтака с две ръце.

— Няма да останеш дълго сама. Ще станем мъж и жена, преди да изгрее луната на Озирис!